Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Осъзнаваше и друго, че именно това е целял Хардуик – да провокира подобна реакция. Този човек имаше невероятно фин усет за нещата, които караха другите да изпитват неудобство. Както и неутолим апетит да го подклажда.

– Работата ѝ се споменава в бележките под линия от профила на Добрия пастир, изготвен от ФБР – уточни Хардуик.

– Имаш ли копие?

– Да и не.

– Тоест?

– Не, защото това е официален документ на ФБР, отбелязан с гриф за секретност и предоставян за контролирано ползване при наличие на необходимост. В момента аз нямам необходимост от подобна информация и съответно нямам достъп до профила по официален ред.

– Не го ли публикуваха във всички големи вестници веднага след шестте убийства?

– На медиите беше предоставено резюме, не самият профил. Нашите големи братя от ФБР са много докачливи на тема кой се докосва до нередактираните плодове на необичайната им мъдрост. Определено гледат на себе си като на Онези, Които Решават – с главни букви.

– Но дали ще е възможно по някакъв начин...

– Всичко е възможно по някакъв начин. Стига да разполагаш с достатъчно време. И съответната мотивация. Това не е ли безспорен закон на логиката?

Гърни познаваше достатъчно добре Хардуик и беше наясно как се играе тази игра:

– Не бих желал да ти докарам неприятности с Фанатизираните Бръщолевещи Ръбове.

И двамата се замислиха и смълчаха. В мълчанието се криеха толкова много възможности. В крайна сметка пръв се обади Хардуик:

– И така, Дейви, момчето ми... днес мога ли да сторя нещо друго за теб?

– Разбира се, Джак. Можеш да си завреш това „Дейви, момчето ми“ в задника!

Хардуик се смя – силно и продължително. Звучеше като тигър с бронхит.

Това бе едно от качествата, които компенсираха недостатъците му – обичаше да го обиждат точно толкова, колкото и сам да сипе обиди.

Май това бе неговата представа за здравословна връзка.

1„Направих го по моя начин“ – песен на Франк Синатра по текст на Пол Анка, чиято музика се базира на френско парче със заглавие Comme d’habitude. В английския вариант се разказва за мъж, който прави щастлива равносметка на живота си преди смъртта. – б. р.

2Висше училище в Ню Йорк, САЩ, където се обучават студенти по драма, танц и музика. – б. пр.

3„Усмивка за теб“ (англ.) – б. пр.

4Онази част от мозъчната кора, която отговаря за обработката на получената визуално информация – б. пр.

След като приключи разговора с Хардуик, Гърни довърши онова, което беше останало от изстиналото кафе, вкара в джипиеса получения от Ким адрес на Роби Мийс, излезе на окръжната магистрала и се отправи към Сиракуза. Докато шофираше, обмисляше как да подходи към младия мъж – разнообразните роли, в които би могъл да влезе. Накрая се спря на отчасти базиран на фактите начин да представи себе си и целта на своето посещение. Веднъж щом разговорът потръгне, ще се ориентира и ще действа както му се наложи.

Откъм западния си край – ако се съди по онова, което се виждаше от колата – градът беше мрачен. Районът бе загрозен от закрити, замиращи и като цяло противни търговски и промишлени предприятия. Зониране почти нямаше, само на отделни места се забелязваха нещо като означения. Звукът от джипиеса го отклони от главния път през квартал с малки, зле поддържани къщи, които отдавна бяха загубили всякакъв цвят, живот и индивидуалност. Напомни на Гърни за квартала, в който самият той беше израснал – място на ограничени постижения, невежество, расизъм и тесногръда гордост. Колко дребен беше старият му квартал наистина, дребен в толкова много отношения, тъжен в толкова много отношения.

Поредното указание на джипиеса върна Гърни обратно към настоящата задача. Той зави наляво, измина две пресечки, прекоси една оживена главна улица, после още една пресечка и се озова в по-различен на вид квартал – с повече дървета, по-големи къщи, по-поддържани морави и по-чисти тротоари. Някои от къщите бяха разделени на апартаменти, но дори те бяха добре поддържани.

Когато мина покрай голяма и разноцветна викторианска къща, джипиесът извести, че е „стигнал желаната дестинация“. Продължи още около стотина метра до следващата пресечка, обърна и паркира от отсрещната страна на улицата, на място, откъдето виждаше верандата и входната врата.

Понечи да излезе от колата, но от телефона се разнесе сигнал за текстово съобщение. Той спря и го провери, видя, че е от Ким: „Проектът е в ход!!! Трябва да говорим възможно най-скоро!! Моля!!“