Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гец се облегна назад и се загледа в Ким, която възприемаше идеята. Не изглеждаше особено уверена.

– Би могло да... да се получи... предполагам.

Гец се приведе към нея:

– Слушай, знам върху какво си се съсредоточила ти – емоционалната страна, болката, страданието, загубата. Но тук става дума единствено за намиране на баланса. В първия сезон акцентът ще е върху болката и загубата. Във втория ще наблегнем на неразкритите престъпления. А току-що ми хрумна нещо съвсем ново. Ей-така ми дойде, от въздуха, докато гледах него. – При тези думи кимна към Гърни, а в очите му проблесна откривателско пламъче.

– Чуй това! Всъщност в момента само си мисля на глас, но... Какво ще кажете вие двамата да се превърнете в най-популярния екип риалити водещи в цяла Америка?

Ким примига, едновременно въодушевена и озадачена.

Гец продължи да развива идеята си:

– Виждам естествена драматична химия тук. Сочен междуличностен конфликт. Емоционалното момиче, което се интересува само от жертвите и мъката им и което не може да се измъкне от изтъканото от любов и омраза партньорство с ченгето със стоманен поглед, чиято едничка цел е да арестува убиеца и да приключи случая. В това има живот! Наистина е интуитивно !

1Асинхронно радиопредаване на аудио- или видеофайлове, излъчвано по интернет. – б. пр.

– За какво мислиш? – попита Ким и нервно погледна към Гърни, докато регулираше отново скоростта на чистачките.

Тъкмо бяха прекосили пешеходната пътека, водеща към язовира „Ашокан“, и се насочваха на юг към Стоун Ридж. Беше малко след два часа. И следобед времето се бе задържало мрачно и периодично падаше мъгла.

Тъй като той не отговори, Ким добави:

– Много си навъсен.

– Докато слушах деловия ти партньор, си припомних как навремето РАМ представи случая на Добрия пастир. Сигурен съм, че нямаш представа за това. Едва ли си гледала много телевизионни новини, когато си била на тринайсет.

Тя примига и се вторачи в мокрия път:

– И как са го представили?

– Суперемоционални репортажи, внушаващи страх, двайсет и четири часа в денонощието, седем дни седмично. Непрекъснато измисляха различни имена на стрелеца – „Лудия нападател на мерцедеси“, „Полунощния луд“, „Убиеца в полунощ“. После той изпрати до медиите манифеста си, подписан с „Добрия пастир“, и те започнаха да го наричат по този начин.

РАМ съсредоточиха цялото си внимание върху посланието против алчността в манифеста и започнаха да тръбят, че нападенията са началото на някаква революция – социалистическа партизанска кампания против Америка, против капитализма. Беше наистина откачено. По двайсет и четири часа на ден така наречените им експерти, онези „говорещи глави“, дрънкаха неуморно за ужасяващите възможни сценарии, за нещата, които биха могли да се случат, за конспирациите, които може би са причина за ставащото. Канеха „консултанти по сигурността“, които тръбяха, че е дошло време всеки американец да се въоръжи – оръжие в къщата, в колата, в джоба ти. Че е дошло времето да спрем да глезим антиамериканските престъпници, че е крайно време да се отнемат „правата на престъпниците“. Дори след като убийствата престанаха, от РАМ не спряха. Продължиха да говорят за класовата борба, която просто била минала в нелегалност, но със сигурност щяла да избухне отново, по още по-ужасен начин. Продължиха да бият барабана в този дух още година и половина. Крайната им цел беше ясна: да предизвикат възможно най-много гняв и паника в името на по-високия рейтинг и приходите от реклама. Тъжното е, че сработи. Начинът, по който от РАМ отразиха случая с Добрия пастир, създаде ужасния модел, по който се правят кабелните новини днес: безсмислени спорове, раздухване на конфликта, противни конспиративни теории, възхвала на насилието и гневни обяснения за всичко. А Руди Гец като че ли с удоволствие си приписва заслуга.

Ким здраво стискаше волана:

– Следователно казваш, че не би трябвало да се занимавам с човек като него, така ли?

– Не твърдя за Гец нищо, което да не е станало очевидно по време на срещата ни с него.

– Ако беше на мое място, как би постъпил?

– Достатъчно си умна, за да си наясно, че този въпрос е безсмислен.

– Не, не е. Просто си представи, че се намираш в моята ситуация.

– Питаш ме какво решение бих взел, ако не бях аз – с моя произход и опит, моите чувства, мисли, семейството ми, приоритетите ми, живота ми. Не разбираш ли? Няма начин да попадна в твоята позиция с моя живот. В това няма никакъв смисъл.