Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Ей, приятно ми е да те видя – подхвърли мъжът на Ким с топлотата на сънлив отровен гущер. После се вгледа в Гърни и разтегли устни в безизразна усмивка. – Вие трябва да сте прословутият ѝ съветник, детективът. За мен е удоволствие. Заповядайте.

Направи крачка назад и махна с чаша към вътрешността на къщата. След това присви очи срещу сивото небе:

– Противно време, а?

Отвътре домът му беше издържан в същия агресивен, модерен и ъгловат стил, както и отвън. Основните материали бяха кожа, метал и стъкло; цветовете бяха студени; подът – от бял дъб.

– Какво ще пиете, детективе?

– Нищо.

– Нищо. Добре. А за вас, госпожице Корасон ? – Преувеличеното му испанско произношение и усмивката му превръщаха името ѝ в похотлива милувка.

– Може би малко вода?

– Вода – кимна той, повтаряйки думата, сякаш Ким беше направила особено интересна забележка. – И така, влезте, седнете. – Нов жест с чашата, този път към обособеното кътче за сядане пред един огромен като на катедрала прозорец.

Докато говореше, една млада жена в плътно прилепнало черно трико и с призрачно безшумни ролери на краката прекоси обширното помещение и изчезна през врата в другия му край.

Гец ги отведе до прозрачна овална масичка за кафе от акрил, край която бяха разположени шест алуминиеви стола. Разтвори устни в гримаса, която трябваше да минава за усмивка, но беше шокиращо лишена от сърдечност.

След като се настаниха около масата, момичето с ролерите профуча отново през стаята и изчезна през друга врата.

– Клаудия – обяви Гец и намигна, сякаш им споделяше някаква тайна. – Сладка е, а?

– Коя е тя? – попита Ким, която се бе сепнала от демонстрацията.

– Племенницата ми. На гости ми е за известно време. Обича да се пързаля – замълча за миг. – Само че ние сме се събрали да вършим работа, нали?

Усмивката му изчезна, сякаш да покаже, че времето за учтиви приказки е приключило:

– И така, имам страхотни новини за теб. „Сираци на убийствата“ получи най-високия резултат в зрителското проучване.

Ким изглеждаше по-скоро объркана, отколкото доволна:

– Проучване ли? Но как...

Гец я прекъсна:

– Разполагаме със собствена система за оценяване на програмните концепции. Правим представителен клип с част от материала, пускаме го чрез подкаст 1на статистически представителна извадка от публиката и получаваме реакциите на хората в реално време. Обикновено е доста показателна.

– Но какво използвахте? Интервютата ми с Рут и Джими ли?

– Откъси. Репрезентативни откъси. Както и малко информация за фон, за да опишем ситуацията.

– Но тези интервюта бяха заснети с аматьорската ми камера. Не бяха предназначени за...

Гец се приведе напред над масата:

– Всъщност се оказа, че непрофесионалният вид на клиповете е идеален в случая. Понякога най-добрият вариант е клип, който сякаш е заснет без никакви разходи. Такъв подход показва честност. Също като теб самата. Искрена. Открита. Млада. Невинна. Разбираш ли, това е още нещо, което разбрахме от тестовата публика. Не би трябвало да ти го казвам, но ще го направя, защото искам да ми вярваш. Те страшно те харесаха. Направо те обожават! Затова мисля, че имаме бъдеще. Какво смяташ ти?

Ким го гледаше с широко отворени очи и зинала уста:

– Нямам представа. Тоест... Ама те наистина ли са видели само малка част от интервюто?

– Да, подправено с малко обяснения, разширяване на перспективата – точно както бихме направили в истинското предаване. Тестовият подкаст е оформен като едночасова програма, в която са представени четири различни идейни концепции, всяка по тринайсет минути. В този бяха включени твоята идея и още три, които обмисляме. Наричаме тестовата система „Излъчи или хвърли“. Някои хора смятат, че името звучи твърде грубо, но има причина да е такова. Интуитивно е – Гец произнесе последните думи с особен поверителен тон, с едно почти благоговейно напрежение. – Искаш ли да научиш истинската тайна за успеха на РАМ Нюз? Това е. Програмата е интуитивна. Едно време хората в телевизиите смятали, че новините са си новини, а забавлението – забавление. Затова и новинарските им емисии били на загуба. Седели върху златна мина, но нямали представа за това. Вярвали, че новините трябва да включват само факти, поднесени възможно най-скучно.

Той снизходително поклати глава на способността на човечеството да се самозаблуждава.

Гърни се усмихна:

– Очевидно сериозно са се объркали.