Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Сигурна ли си, че си изгасила лампата, преди да излезеш?

– Винаги я гася. Това обаче не е всичко. Стори ми се, че подушвам ужасния одеколон на Роби. Съвсееем лека следа от него. Така че хукнах из апартамента и душех навсякъде и за секунда ми се стори, че пак го долавям. – Ким въздъхна раздразнено. – Разбираш ли какво имам предвид? Започвам да губя контрол. На някои хора започват да им се привиждат разни работи. А аз ги подушвам.

В продължение на няколко километра Ким шофираше мълчаливо. Отново се беше спусна мъгла, така че включи чистачките. При всяко движение те силно проскърцваха, но тя, изглежда, не обръщаше внимание.

Гърни започна да я изучава. Дрехите ѝ бяха скромни и добре подбрани. Имаше правилни черти, тъмни очи и прекрасни устни. Косата ѝ беше кафява и бляскава, а чистата ѝ кожа имаше лек мургав оттенък, напомнящ за Средиземноморието. Беше красива млада жена, изпълнена с идеи, много амбициозна, но без да се самозабравя. Освен това беше умна. Именно това най-много допадаше на Гърни. Същевременно се питаше как една толкова умна жена се е забъркала с човек с проблеми като Роби.

– Разкажи ми малко повече за този тип, Мийс.

Измина толкова време, преди да му отговори, че Гърни си помисли, че не го е чула:

– Казах ти, че социалните са го взели от семейството му, което било доста сбъркано, и започнали да го прехвърлят из разни приемни домове. Възможно е някои хора да се справят добре с подобно нещо, но повечето не успяват. Така и не научих подробностите. Знаех само, че е различен. Задълбочен . Може би дори малко опасен – поколеба се за миг. – И може би другото, което ме привлече, беше, че Кони не можеше да го понася.

– И заради това си го харесвала?

– Мисля, че тя го мразеше, а аз го харесвах, защото и на двете ни напомняше за баща ми. Баща ми също беше нестабилен и идваше от кофти семейство.

Баща ми . Понякога тези думи предизвикаха тъга у Гърни. Чувствата към баща му бяха противоречиви и в голяма степен потиснати Подобни чувства изпитваше и към самия себе си като баща – баща на двама синове, единият жив, а другият – мъртъв. Емоцията се уталожваше, но той се опита да ускори оттеглянето ѝ, като насочи вниманието си към друг аспект от проекта на Ким, някаква друга тема.

– По телефона започна да ми разказваш за Макс Клинтър, каза, че го смяташ за странен . Струва ми се, че точно тази дума използва.

– Много напрегнат. Всъщност много повече от напрегнат.

– Колко повече?

– Много. Според мен страда от параноя.

– Какво те кара да мислиш така?

– Погледът му. Сякаш казваше „Аз знам ужасяващи тайни“. Непрекъснато повтаряше, че нямам представа в какво се замесвам, че рискувам живота си, че Добрия пастир е въплъщение на злото .

– Като че ли е успял да ти влезе под кожата.

– Така е. Въплъщение на злото си е изтъркано клише. Само че в неговата уста звучи като истина.

След още няколко километра джипиесът в колата на Ким ги упъти да слязат от шосе 28 при Бойсвил. Пътуваха покрай пенлив бял поток с множество каскади, придошъл след топенето на снеговете. После стигнаха до Маунтинсайд Драйв, стръмен път с множество завои, който се спускаше през вечнозелена гора и ги отведе до Фолкънс Нест Лейн. Табелките с номерата на тази улица бяха разположени до отделни частни алеи, които водеха към къщи, скрити от погледа с гъсти живи плетове или високи каменни стени. Гърни прецени, че алеите са разположени на поне четиристотин метра една от друга. Последният адрес беше с номер дванайсет , гравиран с курсив върху месинговата табелка на една от двете каменни колони, ограждащи началото на алеята. Върху колоните бяха поставени кръгли камъни с големина на баскетболни топки, а на тях пък бяха кацнали два каменни орела с разперени криле и изпънати като за нападение нокти.

Ким свърна по елегантната павирана алея и бавно подкара през истински тунел от грамадни рододендрони. Накрая се озоваха на открито пред дома на Руди Гец – ъгловата постройка от стъкло и бетон, в която нищо не напомняше за домашен уют.

– Това е – промълви Ким едновременно нервно и въодушевено.

Спря колата пред бетонно стълбище, водещо към метална входна врата. Двамата излязоха от автомобила, изкачиха стълбите и се канеха да почукат, но в този миг вратата се отвори. Мъжът, който ги посрещна, беше нисък и набит, с бледа кожа, оредяваща посивяла коса и присвити очи. Носеше черни дънки, черна тениска и спортно сако от мръснобял лен. Държеше ниска чаша от плътно стъкло, в която имаше някаква прозрачна напитка. На Гърни му заприлича на продуцент на порнофилми.