Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– Но как се...

– На всяко от местопрестъпленията откриваха по едно.

– Къде?

– В близост до колата на жертвата.

– В близост?

– Ами да, все едно убиецът ги е метнал в тази посока от собствената си кола.

– Лабораторните тестове дадоха ли някакви резултати?

– Няма отпечатъци, нищо такова.

– Но...?

– Но се оказа, че животните са част от детски комплект за игра. Нарича се „Светът на Ной“. Нещо като диорама 2. Хлапето прави макет на Ноевия ковчег, после поставя вътре и животните.

– Нещо особено в разпространението, магазините, отлики във фабричното производство – някакъв начин да се проследи този конкретен комплект?

– Задънена улица. Много популярна играчка. Хит в „Уолмарт“. Продали са около седемдесет и осем хиляди комплекта. Всичките са еднакви, изработени в една и съща фабрика в Цуни Хуй.

– Къде?

– В Китай. Откъде да знам, по дяволите? Няма никакво значение. Абсолютно еднакви са.

– Някакви теории за значението на отделните животни?

– Купища. Всичките са пълни простотии.

Гърни си отбеляза наум да се върне към този въпрос по-късно.

Кога по-късно? Какво, по дяволите, си мислеше? Планът беше да наглежда Ким. Не да се цани доброволно за работа, която никой не го e молил да върши.

– Интересно – отбеляза Гърни. – Някакви други дребни странности, останали непознати за широката общественост?

– Предполагам, пистолетът може да се причисли към „странностите“.

– Доколкото си спомням, в новинарските репортажи се споменаваше просто „пистолет с голям калибър“.

– Всъщност беше „Пустинен орел“.

– Онова чудовище, 50-и калибър?

– Същият.

– Профайлърите със сигурност са се вторачили в това.

– Ооо, да, определено! Обаче има и друга особеност, не е само големината на оръжието. След шестте стрелби успяхме да открием два куршума в достатъчно добро състояние за надежден балистичен анализ, плюс още един, който не бихме могли да използваме като доказателство в съда, но определено подсказваше някои неща.

– Какви?

– Трите куршума са изстреляни от три различни пистолета „Пустинен орел“.

– Моля?

– Да, всички така реагираха.

– Това доведе ли до хипотеза за повече от един стрелец?

– Да, издържа десетина минути. Арло Блат изтърси една от мегатъпите си идеи: че убийствата са някакъв ритуал за приемане в улична банда и всеки член от бандата разполага със собствен „Пустинен орел“. Разбира се, това не разрешаваше малкия проблем с манифеста, който сякаш бе написан от университетски професор, а повечето членове на банди не могат да напишат без грешка дори думата „банда“. Чуха се и някои други, не толкова малоумни предположения, но накрая се наложи идеята, че стрелецът е бил един. Още повече че гениите от поведенческия отдел на ФБР приеха възторжено именно нея. Местата на нападенията като цяло бяха идентични. Подходът, стрелбата и начинът за бягство от местопрестъпленията бяха еднакви. И след като известно време предъвкваха теорията и психологическата съвместимост на модела, профайлърите решиха, че възможността този тип да е използвал шест пистолета е точно толкова логична, колкото и да е имал само един.

В отговор Гърни само направи измъчена физиономия. През годините беше имал най-разнообразни преживявания с профайлъри и беше склонен да смята постиженията им за резултат от най-обикновен здрав разум, а провалите им – за доказателство колко безсмислена е професията им. Проблемът с повечето криминални психолози, особено онези с нотка феберейска надменност в ДНК, бе убеждението им, че наистина знаят нещо и че предположенията им са научно обосновани .

– С други думи – каза Гърни, – дали ще използваш шест безумни оръжия или само едно безумно оръжие, е без значение, защото пълното безумие си е пълно безумие.

Хардуик се ухили:

– Има още една последна странност. Колите на всички жертви са черни.

– Това е доста разпространен цвят за мерцедес, нали?

– Чистото черно е основен фабричен цвят за около трийсет процента от моделите, които имат значение за случая. Има още около три процента, които са в металическо черно. Тоест около една трета – трийсет и три процента. Следователно би могло да се очаква две от шестте нападнати коли да са черни – освен ако черният цвят на колите не е бил един от критериите за избор на жертвите.

– А защо цветът да е фактор?

Хардуик сви рамене, повдигна чашата и изля в устата си останалото кафе:

– Още един добър въпрос.