Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Гец насочи пръста си към него, все едно учител насочва вниманието към свой блестящ ученик:

– Очевидно наистина! Новините са живот, животът е емоция, а емоцията е интуитивна . Драма, кръв, победи, сълзи. Не някакъв смотан сухар да рецитира голи факти и цифри. Трябва да има сблъсък. Да се чува: „Майната ти!...“, „Не, майната ти на теб! На кого казваш „майната ти“, бе?!... Бум! Бум! Бум!“. Простете изразите, които използвам, но разбирате какво имам предвид, нали?

– Напълно – меко отвърна Гърни.

– Та затова наричаме програмата, с която проверяваме идеите си. „Излъчи или хвърли“. Защото това харесват хората. Простите избори. Властта. Също като императора, който гледа надолу към гладиатора. Палец нагоре – гладиаторът живее. Палец надолу – умира. Хората обичат черно-бялото. От сивото получават главоболие. От нюансите им прилошава.

Ким примигна и преглътна.

– И... „Сираци на убийствата“... получава палец нагоре?

– Ооо, да, голям палец, много нагоре!

Ким се опита да зададе още някакъв въпрос, но Гец я прекъсна и продължи собствената си мисъл:

– Много нагоре! Което за мен лично е голямо удовлетворение. Това е карма, пълен кръг! Защото някога именно отразяването на убийствата на Добрия пастир изстреля РАМ Нюз на върха – там, където ни е мястото. Идеята да се върнем отново към този случай, точно десет години по-късно – тя носи съвършените вибрации. Усещам го с костите си! Сега какво ще кажете за един фантастичен обяд?

Сякаш по сигнал отново се появи Клаудия, която крепеше в ръцете си голям поднос. Остави го на масата. Оформената ѝ на бодлички коса, която Гърни в началото бе взел за черна, всъщност беше тъмносиня, забеляза той сега. Една идея по-тъмна от очите ѝ, които за миг срещнаха неговите с обезпокоителна прямота. Съмняваше се, че има и осемнайсет. Момичето направи пирует с ролерите, после плавно прекоси стаята и след като им хвърли поглед през рамо, изчезна за пореден път.

На подноса имаше три чинии. Във всяка от тях грижливо и изтънчено бяха подредени парчета суши с прекрасни цветове и сложни, объркващи форми. Гърни не разпознаваше никой от използваните продукти. Същото очевидно важеше и за Ким, която разглеждаше с тревога изложените пред тях произведения на изкуството.

– Още един шедьовър на Тоширо – заяви Гец.

– Кой е Тоширо? – запита Ким.

Очите на Гец проблеснаха:

– Наградата, която отмъкнах от един популярен ресторант за суши в града.

След тези думи той взе от най-близката чиния едно от ярките малки парчета и го пъхна в устата си.

Гърни последва примера му. Вкусът беше непознат, но неочаквано добър.

Ким, която сякаш събираше смелост, също опита от сушито и видимо се отпусна, след като го сдъвка.

– Прекрасно – каза тя. – Значи сега той е личният ви готвач?

– Да, една от наградите.

– Сигурно сте много добър в онова, което правите – отбеляза Гърни.

– Много ме бива да разпознавам на какво ще откликнат хората. – После замълча за миг и добави, като че тази идея току-що му беше хрумнала: – Моят талант е способността да разпознавам таланта.

Гърни кимна учтиво, заинтригуван от безсрамното себелюбие на този човек.

Ким пък гореше от нетърпение да върне разговора отново към „Сираците“:

– Чудех се... дали от това ваше проучване с „Излъчи или хвърли“ сте научили нещо, което трябва да взема под внимание при останалите интервюта.

Той я изгледа проницателно:

– Просто продължавай да ги правиш по този начин. Ти притежаваш естествена невинност, която работи в твоя полза. Недей да го мислиш твърде много. Това е засега. В дългосрочен план подушвам възможност за продължение, както и за друг проект, свързан с този. Концепцията на „Сираците“ има голяма притегателна сила от емоционална гледна точка. Разполага с потенциала да стигне много по-далеч от семействата на шестте жертви на Добрия пастир. Лесно може да се прехвърли към семействата на други жертви на убийство. Това е естествен франчайз, може би ще успеем да го разработим. Но тук има и още една идея – идеята за неразрешения случай. В момента имаме и двете неща, в пакет. Уловила си болката на семействата, нали? Освен това имаш и избягал убиец, липса на окончателно разрешение. Затова си мисля, че когато „Сираците“ се изчерпи, можем да сменим фокуса. Представям си продължението – „Когато няма справедливост“ – ново шоу, в което тежестта пада върху несправедливостта в неприключените случаи. Несправедливостта, която остава.