Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Тя примигна отново, очевидно объркана:

– На какво толкова се ядосваш?

Този въпрос го изненада. Права беше. Той наистина беше ядосан.

Би било лесно да отговори, че аморални влечуги като Гец го изпълват с гняв, че преобразяването на новинарските емисии от сравнително безвредни средства за информация в цинични подстрекатели на поляризацията го ядосва, че превръщането на убийството в „риалити забавление“ го вбесява. Гърни обаче познаваше себе си достатъчно добре и беше наясно, че външните причини за гнева му често се явяват оправдания за онези вътре в него.

Някога един мъдър човек му беше казал: „Гневът е като шамандура на повърхността на вода. Онова, което смяташ, че те е ядосало, е само върхът. Трябва да проследиш веригата чак до долу, за да видиш към какво е прикрепена, какво я задържа там, където е.“

Реши да проследи веригата и се обърна към Ким:

– Защо ме взе със себе си на тази среща?

– Вече ти обясних.

– Имаш предвид, че съм бил там, за да те наглеждам? Да наблюдавам ?

– И да споделиш мнението си за видяното и за това как съм се справила.

– Не мога да преценя това, без да знам каква е била целта ти.

– Нямах определена цел .

– Наистина ли?

Тя се извърна към него:

– Лъжкиня ли ме наричаш?

– Внимавай в пътя! – тонът му беше строг, бащински.

След като Ким отново насочи поглед към шосето, той продължи:

– Как така Руди Гец не знае, че си ме наела само за един ден? Защо смята, че имам по-голямо участие в този проект, отколкото имам в действителност?

– Нямам представа. Не съм казвала нищо подобно! – после стисна устни.

На Гърни му се стори, че с усилие се сдържа да не заплаче.

– Искам да знам цялата история. Искам да разбера защо съм тук – заяви той тихо и спокойно.

Тя кимна едва забележимо, но изтече поне още минута, преди да отговори:

– След като дипломният ми ръководител даде предложението ми и пилотните интервюта на Гец, нещата започнаха да се случват страшно бързо. Никога не съм си и представяла, че наистина ще купи проекта ми. И когато го направи, аз изпаднах в паника. Предлагаше ми се такава невероятна възможност и аз не исках да ми я отнемат. Помислих си – да предположим, че хората от РАМ изведнъж се пробудят и си кажат: „Това е просто една двайсет и три годишна хлапачка. Какво знае тя за убийствата? Какво разбира изобщо?“. С Кони бяхме на мнение, че ако участва и човек с истински опит, експерт в реалния живот, това ще придаде солидност и сериозност на проекта. И двете се сетихме за теб. Кони заяви, че никой не знае за убийствата повече от теб, а пък статията, която ти е посветила, те е направила известен. Следователно би бил идеален.

– Показа ли статията на Гец?

– Вчера се обадих да му съобщя, че си се съгласил да ми помогнеш. Мисля, че споменах и за нея.

– А Роби Мийс?

– Какво за него?

– Надяваше ли се да ти помогна да се справиш и с него?

– Може би. Може би съм по-уплашена от него, отколкото признавам.

Дългогодишният опит на Гърни в полицията го беше научил, че измамата може да бъде поднесена в най-различни опаковки – някои изкусни и красиви, други направени набързо и немарливо; истината обаче беше свързана с откритост и пестеливост. Независимо колко сложни са обстоятелствата в живота, истината обикновено е съвсем проста. Сега той долови тази простота в тона на Ким и това го накара да се усмихне.

– И така, значи аз се явявам твой консултант – експерт по убийствата; прословут детектив; човек, който придава тежест на проекта; ко-водещ на риалити предаване и личен телохранител срещу преследвача ти. Нещо друго?

Тя се поколеба:

– Така или иначе, вече се разкри каква манипулативна идиотка съм, затова ще призная и една друга надежда. Мислех си, че присъствието ти на следващата среща – тази с Лари Стърн, към когото пътуваме, – все пак ще го убеди да участва.

– И защо?

– Това ще прозвучи наистина пресметливо и непочтено от моя страна. Реших, че тъй като си известен детектив от отдел „Убийства“, той може да помисли, че преследването на убиеца е било подновено. А ако събудя надеждата му за залавянето на извършителя, може и да се съгласи да се включи.

– Значи, освен всичко останало, трябва да играя ролята на специалист по студени досиета, който е по петите на Добрия пастир?

Тя въздъхна:

– Глупаво е, нали?

Гърни не бързаше да отговори, а тя не настоя.

В плътните облаци някъде над главите им прозвуча ритмичният шум от перките на хеликоптер. Усили се, после отслабна и накрая напълно изчезна.