Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Той и Ким още няколко пъти вземаха думата, като всеки повтаряше вече изразеното си мнение. Макар да не стигаха до съгласие, нямаше остро противопоставяне, защото и двамата се държаха сърдечно и любезно. Разговорът приключи, когато Стърн си погледна часовника и се извини, че не разполага с повече време.

– Всеки ден ли пътувате от тук до практиката си в града? – попита го Гърни.

– Само един-два пъти седмично. Вече почти не работя лично с пациенти. Всъщност практиката представлява доста голямо дружество за дентална медицина, а аз самият играя по-скоро ролята на председател на борда, отколкото на практикуващ зъболекар. Имам чудесни партньори и много добри администратори. Затова през повечето време се занимавам с външни медицински и зъболекарски организации – благотворителност и подобни. В това отношение съм изключително голям късметлия.

– Лари, скъпи...

На прага на всекидневната бе застанала висока пищна жена с бадемовидни очи, която сочеше към нежния златен часовник на китката си.

– Да, Лайла, знам. Гостите ми тъкмо си тръгваха.

Тя се усмихна и се оттегли.

Докато съпровождаше Ким и Гърни до входната врата, Стърн подкани младата жена да изчака още малко, преди да вземе окончателно решение, а също и да поддържа връзка с него.

Когато стисна ръката на Гърни, мъжът се усмихна учтиво и каза:

– Надявам се някой ден да имаме възможността да поговорим за кариерата ви в полицията. Според статията от майката на Ким е била наистина интересна.

Точно в този миг Гърни осъзна на кого му напомня Стърн.

На господин Роджърс 1.

Господин Роджърс със съпруга, сякаш излязла от харема на някой султан.

1Фред Роджърс (1928–2003) е американски педагог, свещеник, автор и водещ на известно детско тв предаване, известен с благата си реч и характер и прямите послания. – б. пр.

В края на алеята Ким спря за миг, преди да излезе на шосето, макар че по него нямаше движение.

– И преди да си попитал – обяви тя с доверителен тон, – отговорът е „да“. Когато се уговарях с него и му споменах, че ще идваш с мен, му дадох и адреса на страницата, където е публикувана статията на Кони.

Гърни не каза нищо.

– Ядосан ли си ми?

– Имам чувството, че се намирам по средата на археологически разкопки.

– Какво имаш предвид?

– Непрекъснато се появяват отделни парченца от историята. Чудя се какво следва.

– Нищо не „следва“. Поне аз не мога да се сетя за нищо. Такава ли беше работата ти?

– Каква?

– Като археологически разкопки.

– Да, в известно отношение.

Всъщност доста често си беше представял именно това: как изравя отделните части от пъзела, подрежда ги, изучава формата и структурата им, напасва ги внимателно, вглежда се и търси моделите на свързване. От време на време можеше да си позволи да действа бавно. В повечето случаи обаче се налагаше да бърза, когато ставаше въпрос за разследване на текущи серийни убийства например. При тези случаи отлагането на откриването, разбирането и тълкуването на късчетата би могло да значи още убийства, още ужас.

Ким извади мобилния си телефон, погледна го, после вдигна очи към Гърни:

– Знаеш ли какво си мисля... Още няма три часа. Дали случайно си в настроение за още една среща, преди да те откарам до вас?

Не успя да ѝ отговори, защото тя побърза да добави:

– На път ни е, така че няма да те забави кой знае колко.

– Трябва да съм се прибрал до шест часа.

Това не бе съвсем вярно, но Гърни искаше да постави времева рамка.

– Не мисля, че ще е проблем. – Ким набра някакъв номер, после вдигна телефона до ухото си и изчака малко. – Робърта? Обажда се Ким Корасон.

Минута по-късно, след съвсем кратък разговор, Ким благодари на жената и отново потеглиха.

– Това стана лесно – отбеляза Гърни.

– Робърта се запали по идеята за документален сериал още когато за първи път се свързах с нея. Не се притеснява да изразява чувствата си... както и мнението си, впрочем. Тя е най-настойчивият ми участник, може би само Джими Брустър е по-агресивен от нея.

Робърта Рьоткер живееше в приличаща на крепост тухлена къща малко преди село Пийкок. Постройката беше разположена точно в средата на грубо окосена обработваема площ, която играеше ролята на поляна. Липсваха дървета, храсти и каквото и да било друго озеленяване. Имотът беше опасан с висока метър и осемдесет телена ограда, към която на равни разстояния бяха прикрепени наблюдателни камери, а тежката порта беше монтирана върху система от плъзгачи, задвижвани дистанционно от къщата. Отвори се веднага щом спряха пред нея. Правата, покрита с чакъл алея се разширяваше в паркинг пред тухлен гараж за три коли. Мястото сякаш бе стопанисвано от някоя официална институция, приличаше на специална тайна квартира на държавна издръжка. Гърни преброи четири допълнителни камери: две на предните ъгли на гаража и още две под стрехите на къщата.