Джон Вердън: Не дърпай дявола за опашката

Докато Гърни възприемаше тези новини, Хардуик излезе от стаята и прекоси просторната открита площ, за да отиде при сестрите. Там прекъсна една млада жена, която работеше на компютър. След малко се върна с триумфален блясък в очите:

– Имат няколко телевизора на стойки с колелца. Малката прасковка с големите цици ще ни набави един. Трябва да видиш тези глупости сам.

Мадлин въздъхна и затвори очи.

– Междувременно, Шерлок, два въпроса: Как, по дяволите, Лари Зъболекаря е станал толкова добър с пистолета?

– Моето впечатление е, че е имал изключителна страст към прецизността. Подобни хора сякаш лесно стават добри в нещо.

– Много жалко, че не можем да го бутилираме и да го продаваме на нормалните. Втори въпрос, малко по-личен: Имаше ли някаква представа в какво се забъркваш, когато отиде в хижата на Клинтър?

Гърни хвърли поглед към Мадлин. Тя го гледаше и очакваше отговора му:

– Очаквах да се срещна с Пастира. Бедствието не бе предвидено.

– Сигурен ли си?

– Какво трябва да значи това, по дяволите?

– Наистина ли вярваше, че Клинтър ще се държи настрани, както си му казал?

Гърни замълча за миг, после попита:

– Ти откъде знаеш, че съм му казал да не идва?

Хардуик парира въпроса със свой:

– Как мислиш, защо се появи точно в онзи миг, в който се появи?

Тази дребна загадка занимаваше и ума на Гърни. Клинтър беше улучил времето прекалено точно, в пълно съответствие с ужасния обрат вътре в хижата. Сега обяснението беше очевидно:

– Сложил е бръмбари в собствената си къща?

– Естествено.

– А приемателят е бил в джипа?

– Да.

– И следователно е подслушвал разговора ми с Лари Стърн?

– Много ясно.

– А приемникът е записал всичко, казано в хижата, включително обаждането ми до самия Клинтър. И някъде в хода на действието, вие, приятелчета, сте получили записа – затова знаеш, че му казах да стои настрани. Обаче джипът изгоря, така че как сте...

– Получихме го лично от него. Изпрати аудиофайла по електронна поща до БКР точно преди да задейства онази негова огнехвъргачка. Изглежда е знаел как може да завърши този танц. Освен това явно е искал да разполагаме с нещо конкретно, което потвърждава твоята гледна точка за случая.

Гърни изпита силна благодарност към Клинтър. Коментарите и признанията на Лари Стърн щяха да погребат измислицата с „манифеста“ веднъж завинаги.

– Това ще направи много хора ужасно нещастни.

Хардуик се ухили:

– Майната им.

Последва дълго мълчание, по време на което Гърни осъзна, че участието му в случая „Добрия пастир“ в общи линии беше приключило. Престъплението беше разкрито. Опасността бе отстранена. Много хора в правоприлагащите органи и в сферата на съдебната психология скоро щяха да се окажат въвлечени в истинска оргия от безумно сочене с пръст и настояване, че ГДХ – грешките на други хора – са ги подвели. На някакъв етап, след като се уталожи пушилката, самият Гърни може би щеше да получи някакво дребно признание за своя принос. Признанието обаче бе нож с две остриета. Цената му често беше прекалено висока.

– Между другото – подхвърли Хардуик, – Пол Мелани се е застрелял.

Гърни примигна:

– Какво?

– Застрелял се е с пистолета си „Пустинен орел“. Явно е станало преди няколко дни. Вчера следобед една жена, работеща в съседна фирма, съобщила, че долавя лоша миризма от вентилационната система.

– И няма съмнение, че е било самоубийство?

– Никакво.

– Божичко!

Мадлин беше поразена:

– Това да не е онзи беден човек, за когото ми разказа миналата седмица?

– Да. – Гърни се обърна към Хардуик: – Успяхте ли да разберете от колко време е имал пистолета?

– По-малко от година.

– Божичко! – повтори Гърни, като говореше по-скоро на себе си, отколкото на Хардуик. – От всички оръжия, които е можел да използва, защо е избрал „Пустинен орел“?

Хардуик сви рамене:

– С „Пустинен орел“ е застрелян баща му. Може и той да е искал да си отиде по същия начин.

– Той мразеше баща си.

– Може би е трябвало да изкупи този грях.

Гърни се вторачи в Хардуик. Понякога този човек казваше най-шантавите неща.

– И като заговорихме за бащи – сети се Гърни, – има ли някаква следа от Емилио Корасон?

– Не е само следа.

– А?

– Когато ти остане време, може би ще обмислиш как да се справиш с това.

– Да се справя с кое?

– Емилио Корасон е алкохолик в напреднала фаза и хероинозависим. Живее в приют на Армията на спасението във Вентура, Калифорния. Проси по улиците, за да изкарва пари за алкохол и хероин. Променял е името си пет-шест пъти. Не иска да бъде намерен. Нуждае се от трансплантация на черен дроб, за да остане жив, но не може да се задържи трезвен достатъчно дълго, за да се запише в списъка. Получава пристъпи на деменция заради нивата на амоняк в кръвта си. Хората в приюта смятат, че ще умре в рамките на три месеца. Може би по-рано.