Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

– А в замяна си склонен да признаеш за двайсет, трийсет или четиридесет неразкрити убийства? С пълни подробности, които доказват мотивите и методите ти?

– Хипотетично.

Мегафонът се обади отново:

ТОВА Е ПОСЛЕДНИЯТ ВИ ШАНС ДА ОСТАВИТЕ ОРЪЖИЯТА СИ И ДА ОТВОРИТЕ ВРАТАТА. ТРЯБВА ДА ГО НАПРАВИТЕ НЕЗАБАВНО!

Гърни реши да опита удар от различна посока:

– Включително случая с Удушвача от Белите планини?

– Хипотетично.

– И броят на жертвите е толкова голям, защото основният метод винаги е бил един и същ – да се убиват пет-шест човека, които да прикрият мотива за онзи, който е имал значение?

– Хипотетично.

– Разбирам. Има обаче един въпрос, който бих искал да изясня – само за да съм сигурен, че разбирам преценката на риска, обуславяща начина ти на действие. Не е ли разумно да се предположи, че едно добре планирано убийство би създало по-малка вероятност от разкриване, отколкото пет или шест?

– Отговорът на този въпрос е „не“. Колкото и добре да е планирано убийството, то винаги фокусира вниманието върху тази единствена жертва и последствията от тази единствена смърт. Няма спасение от тази единичност на събитието. Допълнителните убийства премахват буквално всякакъв риск, че централното убийство ще получи съсредоточеното внимание, което изисква – като същевременно не носят никакъв допълнителен риск. Убийците биват залавяни основно заради връзките си с жертвите. Ако такива връзки липсват... Е, сигурен съм, че разбираш идеята.

– А цената – отнетият живот – никога ли не те е притеснявала?

Стърн не отвърна. Невъзмутимата му усмивка казваше всичко. Гърни се запита колко ли време ще е нужно на грубия щатски затвор, за да я изтрие от лицето му. Усмивката се разшири, сякаш Стърн отново бе усетил накъде се насочват мислите на Гърни:

– Всъщност с нетърпение очаквам взаимодействието си с наказателната система и нейните обитатели. Аз мисля позитивно, детективе. Приемам реалността, която ми се предоставя. Затворът е един нов свят, който да покоря. Притежавам способността да привличам хора, които могат да ми бъдат от полза. Изглежда, си забелязал успеха ми с Роби Мийс. Помисли на тази тема. Наказателните институции са пълни с много като Роби Мийс – податливи млади мъже, които си търсят бащинска фигура; човек, който ги разбира; някой, който е на тяхна страна, който може да насочи енергията им, страховете им, тяхното негодувание. Помисли за това, детективе. С подходящо ръководство такива млади мъже могат да се превърнат в нещо като дворцови пазачи. Това е една вълнуваща перспектива, за която съм имал повод да мисля много пъти през годините. С една дума, аз вярвам, че ще се справя доста добре с живота в затвора. Може дори да се превърна в нещо като знаменитост. Имам чувството, че разполагам с всички шансове още веднъж да се превърна в любимец на психологическата общност, тъй като представителите ѝ ще се опитат да се реабилитират с дълбоки нови прозрения за истинската история на Добрия пастир. Не забравяй и книгите. Оторизирани и неоторизирани биографии. Извънредни новини по РАМ. И знаеш ли какво? Може да се окаже, че съм много по-добре от теб в дългосрочен план. Ти си спечели повече врагове отвън, отколкото аз ще имам вътре. Не е кой знае каква победа за теб, като се замислиш. Мога да плащам да ми пазят гърба. На хора, които са много добри в тези неща. А ти какво ще правиш с твоя гръб? Ако бях на твое място, щях да се притеснявам.

ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА СИ И ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА ВЕДНАГА!

Гърни погледна през стаята към обикновения дребен мъж с бежовата жилетка:

– Кажи ми нещо, Лари. Съжаляваш ли изобщо за нещо?

Той се изненада:

– Естествено, че не. Всичко, което направих, е напълно логично.

– Включително Лайла?

– Моля?

– Включително убийството на съпругата ти Лайла?

– Какво за него?

– И то ли беше напълно логично?

– Разбира се. Иначе нямаше да го направя, ако говорим хипотетично, естествено. Всъщност ние имахме по-скоро бизнес договорка, отколкото брак в традиционния смисъл. Лайла беше сексуален атлет от най-висока класа. Това обаче е друга история – той се усмихна леко, умозрително. – Може да излезе много вълнуващ филм.

Мина покрай Гърни, отиде до входната врата, отвори я и хвърли големия пистолет на тревата.

РАЗТВОРЕТЕ РЪЦЕ... ВДИГНЕТЕ ГИ НАД ГЛАВАТА СИ... ТРЪГНЕТЕ БАВНО НАПРЕД.

Стърн вдигна ръце и излезе от къщата. Докато вървеше към пътя, прожекторът на хеликоптера се прикова върху му. Някакво превозно средство, застинало в другия край на пътя – с включени предни фарове, стопове и фарове за мъгла – започна да се движи напред. Това беше странно. При подобни условия искаш да запазиш позицията си и оставяш извършителя да дойде при теб. Да стигне до предварително избраното място, където ти и подкрепленията ти можете възможно най-безопасно да контролирате ситуацията. Всъщност къде, по дяволите, беше подкреплението? В чопъра, надвиснал над хижата? Никой шеф на екип, който е с всичкия си, не би постъпил по този начин.