Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

На мястото бяха включени няколко прожектора, но липсваха други фарове. Не се виждаха патрулни коли. Боже, щом има една, би трябвало да има поне десетина.

Гърни вдигна беретата от масата и се загледа през прозореца. Трудно беше да види добре автомобила, който пълзеше по пътя с насочени право напред фарове. Едно нещо обаче беше ясно: светлините му бяха твърде раздалечени, така че не бе възможно да е патрулка. Щатската полиция разполагаше с много и разнообразни спортни джипове, но онова нещо на бента беше прекалено голямо, за да е един от тях.

Затова пък беше точната големина, за да е хъмвито на Клинтър. Което означаваше, че хеликоптерът над главите им също не е на щатската полиция.

Какво, по дяволите?

Стърн вече бе стъпил на пътя с все още вдигнати ръце. Намираше се на около шест метра от приближаващия се автомобил.

Гърни излезе от хижата, стиснал беретата в джоба на якето си и погледна нагоре. Въпреки силния блясък на прожектора, веднага разпозна логото на РАМ върху хеликоптера. Лъчът светлина се плъзна по бента и освети първо Стърн, а после и превозното средство пред него, което наистина се оказа джипът на Клинтър. На капака му беше монтирано нещо. Може би някакво оръжие? Прожекторът освети водата, мина над къщата, после отново се върна на пътя. Какво, по дяволите, ставаше там? Какво беше наумил Клинтър?!

Отговорът дойде като отвратителен шок. От съоръжението на предния капак напред се стрелна огнена струя, която обгърна Стърн от главата до петите в талази от оранжев пламък. Мъжът започна да се тресе и да пищи. Хеликоптерът рязко се завъртя, за да слезе по-близо, но перката му раздуха и засили вилнеещите пламъци; машината обърна и се издигна. Гърни хукна от къщата навън към пътя. Когато стигна до Стърн, мъжът вече се беше свлякъл на земята, изпаднал в благословено безсъзнание. Обгърнат от огън, бушуващ със заслепяващата ярост на домашно приготвен напалм.

Гърни вдигна поглед от сгърченото тяло и видя Макс Клинтър, който бе застанал до отворената врата на джипа си. Беше облечен в камуфлажната си униформа и ботушите от змийска кожа. Устните му бяха разтеглени назад и оголваха зъбите. Той държеше картечница, каквато Гърни бе виждал само в старите военни филми, и то поставена върху специална установка. Изглеждаше прекалено голяма, прекалено тежка, за да бъде носена от човек, но Клинтър сякаш не забелязваше теглото ѝ. Той се отдалечи от джипа с няколко широки крачки и вдигна дулото на грамадното оръжие към небето.

Ъгълът, под който държеше картечницата, и бясната свирепост в погледа на Клинтър създаваха моментното впечатление, че се кани да нападне самата луна. Дулото обаче неотклонно се отместваше към хеликоптера на РАМ, чиято въздушна струя къдреше вълнички по иначе спокойната повърхност на езерото.

Веднага щом Гърни осъзна какво се кани да направи Клинтър, изкрещя:

– Макс! Не!

Но Клинтър вече бе преминал границата. Не можеше да бъде достигнат, не можеше да чуе, не можеше да бъде спрян. Той застана широко разкрачен и изкрещявайки нещо, което Гърни не успя да разбере сред шума, започна да стреля.

Първоначално потокът от куршуми сякаш не даде резултат. После обаче хеликоптерът се наклони настрани и започна да се спуска в стесняващи се кръгове. Макс продължи да стреля. Гърни се опита да се добере до него, но пламъците, които се разпростираха от тялото Стърн, блокираха пътя му. Горещината и вонята на горяща плът бяха ужасяващи.

После с рязко потрепване хеликоптерът се преобърна на деветдесет градуса, избухна в пламъци, и се стовари върху пътя зад джипа. Последва втора експлозия, а после и трета, когато пламъците обхванаха и хъмвито на Клинтър.

Клинтър сякаш не забелязваше, че го е обляла струя горящо гориво.

Гърни скочи в езерото, за да избегне тялото на Стърн. Газеше през дълбоката до кръста вода, а тинята по дъното всмукваше краката му. Когато успя да се покачи отново на пътя, и наполовина с пълзене, наполовина с препъване се насочи към Клинтър, дрехите и косата на мъжа вече бяха обхванати от пламъци. Без да изпуска картечницата, Клинтър хукна бясно към хижата си; вятърът, който създаваше с бързото си движение, само подхранваше огъня, поглъщащ тялото му. Гърни се метна напред, опитвайки се да го изкара от пътя и да го насочи към езерото, но двамата паднаха заедно на няколко сантиметра от брега, а огромното оръжие, озовало се между тях, продължаваше да сее куршуми в нощта.