Джон Вердън - Не дърпай дявола за опашката

Но Гърни знаеше, че го е виждал и преди.

Когато най-после се сети, когато най-после успя да го свърже с име, първата му реакция беше, че греши. Примига няколко пъти, опитвайки се да проумее истината за самоличността на мъжа срещу себе си. Трудно му бе да обедини тази безобидна, кротка самоличност с думите и действията на Добрия пастир.

Особено с едно конкретно действие.

Когато увереността му нарасна и вече беше сигурен, че не греши, буквално усети как парченцата от пъзела се разбъркват и сменят местата си, сформират още по-интересни връзки и уверено пасват в картинката.

Лари Стърн отвърна на погледа му по-скоро замислено, отколкото уплашено. Лари Стърн, който му бе напомнил за господин Роджърс. Лари Стърн, любезният зъболекар. Лари Стърн, кроткият медико-стоматологичен предприемач. Лари Стърн, синът на Иън Стърн, който бе изградил империя за разкрасяване за милиони. Лари Стърн, синът на Иън Стърн, който бе поканил една красива млада руска пианистка да сподели дома му в Уудсток. Както и – почти със сигурност – леглото му. А може би дори наследството му някой ден.

Мили боже, за това ли беше всичко? Нима Лари Стърн просто бе подсигурявал своето наследство? Защитил бе финансовото си бъдеще от непредвидимите чувства на баща си?

Наследството, разбира се, беше значително. Наследство, за което си струва да се притесняваш. Машина за пари. Нещо, което човек не би искал да изгуби.

Дали спокойният и нежен Лари беше избегнал риска тази машина за пари да попадне в ръцете на красивата млада рускиня по един съвсем простичък начин – чрез убийството на баща си? Дали наистина след това, разпилявайки из околностите още пет тела, просто бе избегнал риска полицаите да зададат първия въпрос, който биха задали, ако Иън Стърн бе единствената жертва – изобличаващия въпрос, който щеше да ги отведе право при Лари:

Куи боно ?

Кой има полза от това?

На странната комбинация от лунната светлина и движещите се лъчи на прожекторите, нахлуващи през прозореца, Гърни забеляза, че Стърн все още здраво стиска пистолета си. По погледа му обаче личеше, че е съсредоточен изцяло върху факта, че опциите му се изчерпват. Трудно беше да се разпознае емоцията в тези очи. Дали беше ужас? Или бяс? Яростната решителност на приклещен в ъгъла плъх? Или пък просто леденият калкулатор в ума му работеше на бързи обороти и изразът на мъжа бе просто отражение на бясно препускащите му мисли?

Гърни стигна до извода, че е свидетел на един по същество безчувствен механичен процес. Същият безчувствен механичен процес, който бе довел до... колко смъртни случая точно?

Колко убийства? Този въпрос изведнъж фокусира вниманието му върху случая с Удушвача от Белите планини. Той също се вписваше в модела – модела, при който само едно убийство имаше значение и то бе скрито сред други убийства, които не значеха нищо, а всичките бяха добре опаковани с идеята за убиец психопат, привързана с бял копринен шал отгоре. Гърни се запита какво ли бе направила приятелката на Лари, за да превърне живота си в неудобство за него? Може би бе забременяла? А може би дори не беше нещо толкова сериозно? За човек като Лари – Удушвача от Белите планини, Добрия пастир – убийството не се нуждаеше от сериозна причина. Достатъчно беше просто да носи по-голяма печалба от цената, която изисква.

Гърни се сети за думите на онзи евангелист от РАМ и потрепери: „Да унищожава живота, да го издухва като струйка дим, да го стъпква като буца кал – това е същността на злото!“.

Навън, някъде оттатък езерото с бобрите, се включи сирена – виеше в продължение на пет секунди, после изключи. След това отново се разнесе съобщението по мегафона.

Гърни се завъртя на стола и надникна през предния прозорец. Мощни прожектори осветяваха имота от другата страна на пътя. Осъзна, че преди малко вероятно е чул воя на сирената. В състоянието, в което бе изпаднал, онова силно емоционално объркване, докато ушите му все още бучаха от експлозията на изстрела, беше помислил звука за музика. След това чу и друг шум – онова, което беше взел за думкане на барабан. Сега си даде сметка, че е въртящата се перка на кръжащ в небето хеликоптер. От хеликоптера идваше лъч на прожектор, който се стрелкаше напред-назад над хижата, през оплетената блатна трева, над вкочанените пънове на изгнили дървета, които стърчаха от черната вода. Гърни се обърна към Стърн. Два въпроса се бореха за първо място в списъка му от общо четиридесет или петдесет. Първият беше най-спешен: