Джон Вердън: Не дърпай дявола за опашката

– Какво ще правиш сега, Лари?

– Ще продължа, възможно най-разумно.

Този отговор, с цялото си рационално спокойствие, не би могъл да звучи по-откачено.

– И какво точно означава това?

– Ще се предам. Ще играя играта. Ще надделея.

Гърни се страхуваше, че в момента наблюдава затишие пред буря – че благата светлина на разума и заявеното желание да се предаде ще избухнат в безумна кървава баня.

– Да надделееш?

– Винаги съм го правил. И винаги ще успявам.

– Но... възнамеряваш да се предадеш?

– Разбира се – Стърн се усмихна, сякаш се опитваше да успокои дете, което се страхува да се качи на автобуса за детската градина. – Ти какво си мислеше? Че ще те взема за заложник и ще те използвам като човешки щит, за да избягам?

– Правили са го преди.

– Но не и аз, не и с теб – той сякаш искрено се забавляваше. – Бъди реалист, детективе. Че какъв щит би излязъл от теб? Доколкото разбрах, колегите ти професионалисти биха се радвали на възможността да те застрелят. Ще имам повече шансове за успех, ако се прикрия зад чувал с картофи.

Гърни остана без думи от хладнокръвието на мъжа. Дали беше напълно полудял?

– Много си весел за човек, чийто случай може да сложи край на щатския мораториум върху екзекуциите. Чувал съм, че смъртоносните инжекции не са много приятни.

Още докато произнасяше думите, разочарован и изнервен от отношението на Стърн, осъзна колко опасен и неподходящ е коментарът.

Очевидно обаче нямаше нужда да се безпокои. Стърн само поклати глава:

– Не ставай глупак, детективе. Разни слабоумници с третокласни адвокати успяват да отлагат екзекуциите си в продължение на двайсет години, дори повече. Аз мога да се справя по-добре. Много по-добре. Имам пари. Много пари. Имам и връзки – както явни, така и невидими. Но най-важното е, че знам как работи съдебната система. Как работи наистина . И разполагам с нещо много ценно, което мога да предложа на тази система. Стока за продан, така да се каже.

От него се излъчваше спокойствие, което бе на границата между йогийския покой и чистото безумие.

– С какво разполагаш?

– Знание.

– Знание за?

– За някои нерешени случаи.

Навън сирената отново се обади, ви в продължение на пет секунди, след което полицията пак отправи по мегафона предупреждението, което този път звучеше още по-припряно:

ГОВОРИ ЩАТСКАТА ПОЛИЦИЯ... НЕЗАБАВНО ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА... ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА НЕЗАБАВНО... НАПРАВЕТЕ ГО ВЕДНАГА... ОСТАВЕТЕ ОРЪЖИЯТА СИ НЕЗАБАВНО И ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА... ОТВОРЕТЕ ВРАТАТА НЕЗАБАВНО.

– Неразрешени случаи ли... какви например?

– Преди малко се чудеше колко души съм убил – колко освен онези, които вече си преброил.

Глухият звук от ритмично въртящата се перка на хеликоптера над хижата се усили, светлината на прожектора стана по-ярка. Стърн сякаш не ги забелязваше. Той бе съсредоточил вниманието си изцяло върху Гърни, който на свой ред се опитваше да анализира и да реагира на поредния обрат в онова, което се превръщаше в един от най-обезпокоителните случаи в кариерата му.

– Не схващам логиката, Лари. Ако успеят да свържат убийствата на Добрия пастир с теб...

– Едно голямо „ако“, между другото.

– Добре, голямо „ако“. Успеят ли обаче, просто не виждам как ще постигнеш нещо, като си признаеш за още убийства.

Стърн се усмихна със загадъчната си усмивка:

– Разбирам какво правиш. Присмиваш се на залога ми, за да ме накараш да разкрия картите си. Глупава тактика. Но всичко е наред. Сред приятелите тайни няма. Нека ти задам един хипотетичен въпрос: Колко важно би било за щатската полиция да разреши – отново, чисто хипотетично – двайсет или дори трийсет нерешени случая?

Гърни се обезсърчи. Лари Стърн или напълно беше откачил, или беше патологичен импулсивен лъжец, страдащ от онзи тип мегаломания, която го кара да вярва, че може да измисли абсолютно всичко и да накара хората да му повярват.

Стърн сякаш усети скептицизма на Гърни. Реакцията му бе да удвои мизата:

– Струва ми се, че би било доста въздействащо, ако дам възможност в папката за разкрити престъпления да се сложат още трийсет нови. Възможност статистическите показатели на отделите рязко да се подобрят. А семействата на жертвите да получат желаната справедливост. Ако трийсет не е достатъчно голяма цифра, бихме могли да предложим дори четиридесет. Каквото е необходимо, за да сключа сделката, която съм намислил.

– И що за сделка е това, Лари?

– Нищо неразумно. Аз съм вероятно най-рационалният човек, когото си срещал в живота си. Няма нужда в момента да навлизам в подробности. Говоря за затвор, но с някои основни удобства. Приятна единична килия. Най-елементарните условия. Отмяна само на най-ненужните правила. Не бих пожелал нищо, за което да не може лесно да се преговаря.