Андерш Моте - Измамата

Спря рязко и се обърна. Присви колене, приготви се за борба.

Гардеробът също намали, спря на два метра от HP и му се ухили.

— Да не мислиш, че можеш да се справиш с мен, момче! — викна мъжът на английски.

HP не отговори, а вместо това се загледа в трафика, който се лееше зад гърба на гардероба.

От двете им страни фучаха коли, шофьорите се облягаха на клаксоните, но мъжът като че ли не го интересуваше. HP пристъпи предпазливо назад, слънцето изведнъж опари врата му, само за да се скрие обратно след още няколко крачки.

В далечината зад гърба на четвъртития се задаваше голям камион.

И ненадейно в ума му изскочи нещо, подобно на идея…

— Come on boy, let’s do this the easy way… — изкрещя мъжът, за да надвика трафика.

HP срещна погледа му и направи още една крачка назад, преди да спре и да му покаже средняк.

Гардеробът се сви. Приготвяше се за скок. Устните му се изпънаха назад в хищническа усмивка.

— Any last words? — изръмжа той.

— Yipiikayee, motherfucker! — викна HP.

След това се просна на платното и закри главата си с ръце.

Камионът блъсна четвъртития отзад с пълна сила. Изглеждаше почти като на филм.

В един миг беше там — в следващия го нямаше.

Камионът мина с крещящи спирачки над легналия HP и продължи още поне петдесет метра, преди шофьорът да успее да спре возилото.

Първото, което HP видя, когато внимателно надигна глава, беше самотна празна мокасина.

Той скочи върху покрива на метростанцията, провеси се от една от големите греди и се остави да падне долу на перона. Приземяването се получи по-меко, отколкото беше очаквал, а освен това перонът беше на практика празен.

Чу сирени горе откъм „Сьодерледен“, няколко броя, но те бързо се удавиха в шума от пристигащата мотриса.

Когато се качи на борда, се сгромоляса върху най-близкото свободно място. Раницата се опираше в седалката и той зачовърка с треперещи ръце катарамата, но след няколко секунди се отказа.

Адреналиновият шок беше тотален, тялото му се тресеше като пневматичен чук и HP се чувстваше готов да повърне. Наведе се напред и опита да задържи главата си възможно най-ниско.

Мамкамууу!!

Никога преди не беше виждал човек да умира.

Или във всеки случай не по такъв начин.

Макар че всъщност го беше правил…

Точно както с Даг и перилата на балкона, той беше планирал всичко. Намери ивица слънце насред завоя, където шофьор, който тъкмо привикваше към сянката, щеше да бъде заслепен. Примами четвъртития до правилното място…

И точно както с Даг не беше имал избор. Онзи път беше, за да спаси Ребека, този път — за да спаси себе си.

Грешка…

За да спаси и двамата.

Всичко, което трябваше да направи сега, беше да изпрати съдържанието на харддиска на вестниците и Играта и PayTag щяха да бъдат history. Той, Бека, Нора и другите щяха да са свободни.

Нора, между другото…

Тя се беше жертвала за него, беше скочила на четвъртития, въпреки че трябва да е осъзнавала, че няма никакъв шанс. Пое удара в името на отбора. Никой преди не беше нравил нещо такова за него. Щом всичко това приключеше, щеше да ѝ се отблагодари подобаващо.

Ако тя все още беше жива, де…

Влакът спря, бучейки, на „Т-Сентрален“ и той инстинктивно се сви в седалката. Но точно както при „Гамла Стан“, перонът беше почти празен.

Същински призрачен град.

Странно…

Къде, по дяволите, бяха всички хора?

„Слотсбакен“ беше препълнена, а като завиха наляво покрай „Лугорден“, там ги чакаха още повече хора. Телевизионни камери, професионални фотоапарати, стотици мобилни телефони.

В края на деня тя щеше да присъства на хиляди снимки и клипове независимо дали искаше, или не.

Темпото надолу по хълма беше лежерно, но щом целият кортеж слезе на равна земя, конниците преминаха от ходом в тръс. Впрегнатите коне направиха същото и Ребека и останалите петима охранители около каляската бяха принудени да тичат, за да са на едно ниво с нея.

Видя първата маска още на Норбру.

HP отвори вратата на интернет кафето и се запъти право към щанда.

— Трябва ми компютър с най-бързата ви връзка два часа или повече… — каза той на рецепциониста, но онзи дори не отмести поглед от телевизора, който висеше над щанда.

— Сори, човек, интернетът падна…

— К’во! И мобилният ли?

— Йеп — рецепционистът се обърна наполовина към него. — Широколентов, ADSL, мобилната мрежа, тути. Всичко падна по някое време през нощта. Казват, че е софтуерен проблем някъде си. Според мен обаче е заради сватбата…