Андерш Моте - Измамата

Той се олюля назад към тротоара и видя преследвачите на скелето. Никой от тях не изглеждаше надъхан да повтори скока му и той не можа да не им помаха. Но после видя как четвъртитият си проби път напред:

— You there, don’t fuckin move! — изрева мъжът.

HP отговори с протегнат среден пръст.

— Застреляй го — заповяда мъжът на най-близкия костюмар.

— No way — отвърна онзи. — Не е въоръжен…

— Ти на чия страна си, момче? Той е fucking terrorist, застреляй го! It’s an order!

Мъжете с костюмите като че ли се сепнаха.

— Ти не си ни шеф… — промърмори единият. — Освен това тук е Швеция…

Четвъртитият изпсува високо, после хвърли бърз поглед към HP, избута костюмираните настрана и се подпря на стената.

По дяволите! Откаченото копеле наистина мислеше да скочи.

HP се обърна кръгом, пресече платното и отново се затича.

Когато преполови нанадолнището, осъзна, че е трябвало да избере друг път.

Склонът водеше право към „Сьодерледен“, на всичкото отгоре в насрещното движение.

Колите профучаваха покрай него, някои от тя бибиткаха бясно и той изпсува на глас заради идиотския си избор. Но беше твърде късно да се обърне. Вместо това се опита да се придържа колкото се може по-близо до мантинелата на моста.

Надникна над нея надолу към завихрената вода.

Никакъв шанс да скочи в Стрьомен 90 90 Най-западната част от залива Салтшьон, където езеро Меларен се оттича в Балтийско море чрез канапите Норстрьом и Сьодерстрьом. Водата при Стрьомен (букв. Течението) е бурна, както може да се съди и по името. — Б.пр. , плуването не беше силната му страна и сигурно щеше да свърши като подут удавник в някой от шлюзовете при Риксдагсхюсет. Да не говорим за злополучното комбо вода и харддиск…

По-добре да продължи да търчи.

Беше на средата на моста, когато посмя да се обърне. Гардеробът беше само на петнайсет-двайсет метра зад него.

Лицето му беше пламнало, а късите мускулести крака помпаха здраво по шосето. Но въпреки че мъжът беше облечен в костюм и мокасини, а самият HP носеше значително по-подходящи дрехи за тичане, четвъртитият изглежда все пак го настигаше.

Раницата, естествено.

Тя го мотаеше, а като се добавеха и лишенията през последните седмици, не беше чудно, че в краката му не беше останала много енергия за тичане.

Стрьомсбори беше единствената му надежда.

Но още преди да стигне до малкия остров, той осъзна, че беше безнадеждно. Макар че разстоянието не беше голямо, заради мантинелата беше невъзможно да се засили. А харддискът в никакъв случай не биваше да се намокри.

Вместо това продължи да тича.

Разстоянието между него и четвъртития се смаляваше стабилно.

Най-близкият остров беше Ридархолмен, но тогава щеше да е принуден да прекоси цялата магистрала, после железопътните релси, а накрая да се пребори със стръмна скална стена. Но нямаше други алтернативи. Той пропусна две коли, след което скочи право на шосето. Един пасат за малко да го помете, но в последния момент шофьорът маневрира и HP се отърва на половин метър. Прехвърли бетонната бариера между лентите със страничен скок и се приземи от страната, отиваща на юг. Дробовете горяха в гърдите му, а гърлото му беше като сламка.

Той продължи да тича покрай платното, но този път по посока на движението.

Тухленият дворец горе на Ридархолмен хвърляше дълги сенки над платната.

— Сега те пипнах, копеле — изрева четвъртитият зад него.

— И така, потегляме!

Отново радиогласът на Рунеберг, а няколко секунди по-късно младоженците се зададоха през западната арка.

Не изглеждаха толкова сватбено щастливи, колкото беше очаквала. По-скоро нервни. Нищо чудно, като се има предвид тълпата журналисти. Директно излъчване по телевизията както в Швеция, така и в някои други страни, очаровани от монархията.

Освен това булката и младоженецът трябваше да преминат през сватбена процесия и многословна официална вечеря, преди денят да приключи. Не се очертаваше кой знае каква сватбена нощ…

Облечен с ливрея мъж отвори вратата на откритата каляска, а друг помогна на булката да набере роклята достатъчно, за да седне.

Младоженецът, който чакаше долу, хвърли бърз поглед към Ребека и се усмихна несигурно. Тя му кимна кратко в отговор.

HP навлезе, тичайки, в засенчения район и продължи още няколко метра покрай шосето.

Скалната стена също отпадаше, четвъртитият беше твърде близо и щеше да му се нахвърли, преди да е стигнал дотам. Сърцето му беше напът да пробие гръдния му кош, усещаше вкус на кръв в устата и драйфането не беше далеч.