Андерш Моте - Измамата

Той седеше през един вагон от техния и веднага щом я видя, на лицето му цъфна усмивка.

— Добра работа, Нора, знаех, че ще се справите.

— Благодаря.

Тя седна на празното място до него и му подаде раницата. Той я остави на пода, без да понечи да я отвори.

— Ти окей ли си? — попита я после.

— Да — промърмори тя.

— Ами той?

Не последва отговор.

— Нямахме друг избор, знаеш го, Нора…

— Да, знам… Какво става с Джеф?

— Не се притеснявай за него, на сигурно е там, където е. Значи е колко време разполагаме?

— Половин час, може би малко повече. Пъхнах половинка „Рохипнол“ в ко̀лата му и в комбинация с липсата на сън… — тя сви рамене.

— Добре, това е предостатъчно време. Тук горе е.

Той направи жест към рафта за багаж над тях.

— А какво става с нея, със сестра му? — попита Нора.

— Тя е точно където трябва да бъде…

Той я изгледа за няколко секунди.

— Харесваш го, нали? — каза след това. — HP имам предвид…

Тя не отговори.

Вместо това стана, взе предмета от рафта и го окачи през рамо.

— Той мисли, че си бил манипулиран — каза тя лаконично. — Че си имал добри намерения, но и ти си бил измамен. Предпочита това пред алтернативата, Манге…

Стояха позиционирани пред „Стуршюркан“.

Шестима души около каретата. Рунеберг най-отпред вдясно, тя самата на същата позиция, само че отляво.

Две конни трупи с войници в празнични униформи стояха разположени около обелиска. Конете тропаха неспокойно по паветата и шумът от копитата им отекваше между къщите.

Сигурно за десети път подред тя прегледа оборудването си. Палка, радио, пистолет. Всичко, закрепено здраво по колана ѝ под сакото.

От радиостанцията тръгваше жица, която минаваше нагоре по гърба ѝ и над яката се превръщаше в къдрав телефонен кабел, преди да стигне до слушалката в лявото ѝ ухо.

В другото ухо беше слушалката на мобилния във вътрешния ѝ джоб.

Тя изспринтира пробно няколко метра по „Слотсбакен“ 85 85 Улицата, която минава по хълма покрай южната страна на Двореца и завършва с площада пред катедралата „Стуршюркан“. — Б.пр. .

Никакъв проблем, всичко си беше на мястото.

Погледна часовника.

Още четиридесет минути.

— Събуди се, HP! — тя разклати внимателно рамото му.

Той отвори неохотно очи и му трябваха няколко секунди, за да осъзнае къде се намира.

— Почти стигнахме — каза тя.

— Окей — той се поизправи, разтри очи, след което погледна към пода за раницата.

Нямаше я!

Паникьосан, той се наведе напред толкова бързо, че удари главата си в облегалката отпред. Но в същия миг откри, че раницата просто се е плъзнала малко под седалката.

— Говореше насън — каза Нора.

— Аха — той се изправи, разтърквайки черепа си.

— Едни и същи думи, отново и отново.

— И кои?

— Лабиринтът Лутерн , какво означава това?

Той сви рамене.

— You tell me. Опитвам да разбера какво е от седмици. Лутерн е район в северна Германия, по-точно Вестфалия. Това е всичко, което успях да намеря.

— Окей, това обяснява името на улицата.

— К’во?

— Вестфалия е била шведска известно време, затова са кръстили улица на района.

— Чакай малко, за какво говориш? В Стокхолм няма „Лутернсгатан“ 86 86 Буквално „улица Лутерн“. — Б.пр. …

— Вече не, изчезва, когато построяват „Кунгсгатан“. Тя и „Хьоторисгренд“…

Гласът по говорителите я прекъсна:

Пристигаме на „Стокхолмс Сентрал“. Слизането става от лявата страна по посока на движението на влака.

От Статенс Йернвегар 87 87 Държавни железници. — Б.пр. ви приветстваме с добре дошли в Стокхолм и отново молим за извинение за закъснението…

Нора стана от мястото си.

— Време е да се махаме…

Той се протегна и с мъка се измъкна от седалката до прозореца.

— И откъде е минавала, имам предвид „Лутернсгатан“?

— Горе-долу там, където „Малмшилнадсгатан“ пресича „Кунгсгатан“. 15 точки по Архитектура на Стокхолм в университета, ако се чудиш… — добави тя. — Единствената причина да си спомням точно „Лутернсгатан“ е, че ни освободиха половин ден, за да отидем дотам и да снимаме табелата…

Влакът намали рязко, което накара вагонът да се разлюлее.

— Табелата? — той грабна раницата.

— Под „Малмшилнадсбрун“ 88 88 Мостът, по който „Малмшилнадсгатан“ минава над „Кунгсгатан“. — Б.пр. има табела… — тя му помогна с презрамките. — За да се отбележи пробиването на „Брункеберисосен“ 89 89 В миналото, „Брункеберисосен“ е минавал през по-голямата част от „Нормалм“, разделяйки квартала на източна и западна част, но през годините голяма част от хребета е била разкопана, за да се освободи място за развитието на района. — Б.пр. и обединението на двете части на града или нещо такова. Това го имаше на изпита…