Андерш Моте - Измамата

Влакът намали още повече.

Тя закопча внимателно металната катарама на гърдите му и вдигна качулката на якето му. Хората във вагона започваха бавно да се отправят към изходите, но Нора го хвана за ръка и проби път до една от вратите. Влакът се дотъркаля бавно до перона. Видяха мъжете почти веднага. Два броя с тъмни костюми и слънчеви очила в единия край на перона. После още двама в средата. Слушалките в ушите им се виждаха ясно. Нора стисна ръката му.

— Готов? — той кимна.

Тя се обърна и зачовърка дебелата платнена обвивка над катарамата, закопчавайки велкрото няколко пъти, докато остане доволна. Усещаше я като бучка на гърдите си, сякаш беше пораснала, докато спеше.

— Така, сега можеш да тичаш, без да те жули.

Влакът потрепери няколко пъти за последно.

— Ако се разделим, не ме чакай — каза тя. — Мисията е на първо място, така че каквото и да стане, трябва да стигнеш до интернет кафето, окей?

Той кимна.

— Добре.

В мига, в който зазвуча сигналът за отваряне на вратите, тя се наведе напред, сложи ръка около врата му и го целуна.

— Остават трийсет минути, готови?

Тя кимна на Рунеберг, който се задаваше с решителни стъпки по паветата, но той не отговори.

— Съберете се тук.

Другите четирима охранители се присъединиха.

— Току-що пристигна нова информация. Потенциално двамата останали участници в гонката в горите при Упсала са успели да стигнат до Стокхолм.

— Отлагаме ли? — попита един от другите охранители.

Рунеберг поклати глава.

— Очевидно заплахата не е достатъчно сериозна…

Той хвърли бърз поглед на Ребека.

— Някой наистина иска шествието да се проведе. Почти на всяка цена, както изглежда…

Тя остави няколко стресирани пътници да минат покрай тях, преди да го издърпа след себе си на перона.

Влакът от другата страна явно също бе пристигнал току-що, защото перонът бързо се изпълни с хора, тръгнали в различни посоки.

Те се придвижиха внимателно напред, описвайки зигзагообразни движения между хората и опитвайки се да държат главите си приведени.

Изходът се приближаваше все повече.

Силен вик зад тях го накара да се обърне.

Двама мъже с костюми вървяха право към тях.

— Ела.

Нора го повлече със себе си, блъскайки се напред все по-бързо.

Вляво, по диагонал, други двама мъже се опитваха да си пробият път с лакти през потока от пътници. Нора се затича, бутайки гърбовете на няколко души право към мъжете. Един от пътниците се просна току пред краката на костюмарите. Но Нора не спря. Дръпна ръката му още по-здраво, увеличи темпото и намери пролука покрай ръба на перона.

Изходът беше все по-близо.

В същия миг той видя мъжа от Крепостта. Четвъртитото туловище не можеше да се сбърка. Шефът по сигурността, когото почти бе успял да прегази…

Мъжът не се движеше, а просто изчакваше при изхода. Взираше се право към тях. Леко присвити колене, ръцете отпред като играч по американски футбол.

HP дръпна ръката на Нора, огледа се през рамо. Преследвачите бяха само на няколко метра зад тях.

Нямаше шанс да се обърнат, пътят за бягство беше изцяло отрязан…

До мъжа оставаха десет метра и на HP му се стори, че може да различи как той се усмихва. Зловеща змийска усмивка, която го накара да настръхне.

Но Нора продължаваше напред, изглежда без да осъзнава опасността.

Мъжът се присви, стрелна рамене напред… В следващия миг Нора пусна ръката му. Дългите ѝ крака се отблъскваха от асфалта като бутала, увеличавайки скоростта още повече.

Тя скочи…

В следващия момент се стовари право в мъжа. Телата им се събраха с глух удар.

Той чу Нора да крещи нещо, видя ръце ѝ да се вдигат и спускат, когато нападна гардероба с всичка сила, и HP бе обзет от рефлекс да ѝ помогне.

Но тогава изведнъж осъзна, че тя не крещеше на мъжа.

Ами на него.

— Продължавай, продължавай, прод…

Грамадната ръка на мъжа докопа врата на Нора, вдигна я от земята и прекъсна виковете. HP се опита да гледа право напред, да се насочи към изхода. Но беше невъзможно да не се огледа. Нора се бореше бясно, опитваше се да разхлаби хватката около врата си, но четвъртитият изглежда я беше стиснал с пълна сила.

HP се принуди да погледне напред, за да не се натресе в рамката на вратата. Когато влезе в залата, той обърна глава за последно и успя да види тъкмо как гардеробът захвърли безжизненото тяло на Нора, като че беше парцалена кукла.

Чувството го изненада. Дойде отникъде и му бяха нужни само няколко милисекунди, за да го идентифицира. Омраза.