Андерш Моте - Измамата

Нажежена, изгаряща омраза!

Преследвачите още бяха плътно зад него. HP се втурна през голямата зала и се насочи към главния вход. Но тъкмо когато щеше да завие наляво през една от стъклените врати към „Сентралмлан“, той видя полицейска кола отвън и вместо това продължи право напред. Някой викаше зад него, но не му дремеше.

По дяволите, трябваше, естествено, да изтича долу в метрото, вместо да се хвърли към първия възможен изход като шибан плъх…

Южният край на залата приближаваше бързо и всички изходи бяха зад него. Тук имаше само ресторанти, нито един разумен път за бягство.

Бърз поглед назад.

Двама костюмари на десет метра зад него, после още една банда с четвъртития на върха малко по-назад.

Входът на ресторанта беше все по-близо, но той дори не намали.

Вместо това профуча право покрай щанда на хостесата и се насочи към далечния край на помещението.

Вляво се отвори двойна люлееща се врата и се появи сервитьор с две чинии. HP го заобиколи на косъм и последва вратата към кухнята.

Двама мъже с готварски дрехи погледнаха изненадано нагоре.

— Изходът? — викна HP.

Единият от тях посочи с шпатулата.

— Благодаря — успя да каже, преди да поднови спринта си.

Покрай едната стена стоеше стоманена сервитьорска количка и той я запрати назад към преследвачите. Но дори не се замисли за резултата. Вместо това блъсна външната врата с всичка сила, налегна дръжката и се озова, залитайки, в ограден заден двор. Пред него, от другата страна на оградата, пътните платна на „Кларастрандследен“ се извисяваха във въздуха, поддържани от десетметрови циментови колони.

По чист рефлекс той се затича надясно и минаха няколко секунди, преди да осъзнае, че изходът се намираше в противоположната посока.

Мамка му!

Преследвачите се втурнаха шумно през вратата, но той тъкмо беше намерил откъде да се измъкне. Късата страна на гарата беше покрита от строително скеле, а почти право пред него имаше стълба. Той се закатери като надрусано шимпанзе, достигна първото ниво и в момента, в който първият костюмар сложи ръка на стълбата, я изрита колкото сила имаше.

Стълбата се сгромоляса назад, чу псувни отдолу, но не се задържа там, за да провери дали е уцелил някого. Вместо това се втурна по дъсчения под, докато стигна до стълбище и се покатери на следващото ниво.

Мантинелата на шосето горе вече се виждаше по-ясно.

Още един етаж и той усети скелето да потреперва, когато преследвачите се затичаха по пътеките под него.

Трето ниво, сега беше на едно ниво с мантинелата.

Единственият проблем бяха двата метра въздух, които я разделяха от скелето…

Една последна стълба и той стигна до най-горното ниво.

Мамка му, ама че високо!

Някой изкрещя нещо на английски. Скелето се разклати силно и той предположи, че костюмарите се надпреварваха нагоре по стълбите.

Магистралата беше на около метър под него, но междинното разстояние беше сигурно над два. Трудно, но не и невъзможно. Или поне така се надяваше…

Но от друга страна, сега беше с раницата на гърба.

Усещаше я по-тежка отпреди, като логично това трябваше се дължи на собственото му отслабено състояние.

Строителното скеле продължаваше да се накланя все по-силно.

Той изрита настрани предпазния парапет и направи крачка назад, притискайки се към стената.

В същия миг, в който първият от мъжете стигна до неговия етаж, той се изстреля напред с пълна сила, направи една-единствена крачка засилка и скочи във въздуха…

— И така, дами и господа, церемонията приключи — каза гласът на Луде в ухото ѝ. — Очакваме десетина минути, през които булката да се освежи, после е време. Ще преместим каретата във външния двор на двореца всеки момент…

Той стоеше на десет метра от нея насред групичка униформени колеги с много злато по раменете. Тя опита да намери погледа му без успех. Сърцето ѝ изведнъж заудря здраво в гърдите ѝ и устата ѝ пресъхна.

В следващия момент звънна телефонът ѝ.

Тя натисна копчето на хендсфри слушалката.

— Да — отговори кратко.

— Исках само да чуя как върви…

— Няма проблеми.

— Хубаво…

— Ти как си? — каза тя.

— Много добре, имаше малка злополука, но нищо страшно…

— Каква злополука? — попита тя.

Но той вече беше затворил.

Той прехвърли мантинелата само с десетина сантиметра и се приземи на тротоара.

Силата от падането го накара да продължи към шосето и в последния момент избегна да бъде прегазен от бясно бибиткащ автобус, който го подмина само с няколко сантиметра аванс.