Андерш Моте - Измамата

В следващия миг едната му пета се удари в бордюра на тротоара.

Секунда безтегловност, докато той се бореше със закона за гравитацията.

После усещане за свободно падане — като насън.

С което за него Играта приключи.

Експлозията беше толкова мощна, че тя я усети с гръдната си кост. Отекна между стените на къщите за няколко секунди, преди да бъде последвана от втора и трета.

Светлинните букети се разпръснаха към нощното небе бели, червени, сини. Фойерверките продължаваха.

В далечината, при двореца, се чуваха овациите на тълпата.

— Грандиозно, нали?

— Да — тя изкачи последните стъпала до платформата и застана до него при парапета.

На няколко метра над главите им се въртеше грамаден неонов надпис и зеленото лого на НК премина в червен часовник.

— Скъпа Ребека, наистина съжалявам от дъното на сърцето си… — той се обърна към нея и разпери ръце. — Отговорността, естествено, пада и върху мен.

Тя пристъпи напред и обви ръце около врата му.

— Благодаря, чичо Таге… — каза тя с лице на рамото му.

— Има ли нещо, което мога да направя, милата ми? — той се отдръпна и положи нежно длани върху ръцете ѝ.

— Не, поне не и в момента.

Тя погледна към двореца, където разцъфнаха нови букети фойерверки.

— Да загубиш брат по такъв начин. Да се наложи самата ти да го направиш…

Той поклати глава.

Тя не отговори, вместо това се опита да преглътне буцата в гърлото си.

— Скъпа Ребека, дори не мога да си представя как се чувстваш…

Печалният му глас я проряза като нож и за момент чувствата за малко да я завладеят. Но тя бързо се окопити.

— Планът ми се обърка, обърка се ужасно и въпреки всичките ни опити, за жалост, Хенрик не можеше да бъде спасен — продължи той. — Хенрик носеше бомба и единствено благодарение на решителната ти намеса не успя да я задейства. Той знаеше за бомбата, дори извика на хората, че я носи…

Таге Самер вдигна ръце и направи крачка назад.

— Хенрик направи своя избор и ти беше принудена да направиш твоя. Спаси живота на много хора следобед, надявам се, че го осъзнаваш. Понякога общото благо трябва да е с предимство пред това на индивида…

Тя преглътна тежко и после кимна бавно. Сълзите изгаряха клепачите ѝ, но тя положи крайни усилия, за да се овладее. Да запази контрол…

Зарята продължаваше да избухва над нощното небе.

— Смело решение да продължи със сватбените празненства — промълви тя. — И добра реч държа…

— Даа, лесно е Негово Величество да бъде подценен. Има времена, когато тези хора показват на какво са способни в действителност. Речта по телевизията беше хубаво доказателство за това.

— Ммм — каза тя.

— Нацията има нужда от обединяваща сила — продължи той, — някой, който да ни помогне да се опълчим на всички трудности, които предстоят. Негово Величество разбира това…

— Или поне PR отделът му…

— Моля?

— Нищо — промърмори тя. — Просто всичко изглеждаше толкова подготвено, като че ли…

— Като че ли какво, Ребека?

Той наклони глава и я изгледа изпитателно.

— Нищо… — смотолеви тя. — Извинявай, но не съм съвсем на себе си, чичо Таге.

— Разбирам, мила Ребека, и няма за какво да се извиняваш…

Тя се обърна към парапета и известно време те стояха мълчаливо един до друг.

— И-и какво ще стане сега, в смисъл с разследването? — попита тя после.

Той сви рамене.

— Магнус Сандстрьом и брат ти вече ги няма, другите трима са зад решетките. Макар че остават някои подробности, в основата си случаят е решен. Играта е разбита и виновните ще бъдат наказани…

— Не може да е чак толкова просто, чичо Таге…

— Какво искаш да кажеш?

— Трябва да има още нещо скрито, други замесени. Например кой е изработил бомбата в раницата на Хенрик и кои бяха хората с маските?

— Ами доколкото знаем, всеки един от тях може да е отговорен за бомбата. Сандстрьом е най-вероятният кандидат… а протестът на маскираните покрай маршрута може да е бил чисто съвпадение. Понякога конспиративните теории са просто лесен начин да избегнем да се изправим срещу суровата реалност…

— А татко?

— Какво имаш предвид?

— Той е работил за теб, вършил е всичко, което го помолиш. Горе-долу както аз…

Стомахът ѝ се сви и тя беше принудена да спре.

— Това е така, Ерланд беше изключително лоялен служител. За такива винаги има място в повечето организации, Ребека.

Той изчака, за да остави думите да попият.

— Р-работа ли ми предлагаш, чичо Таге?