Андерш Моте - Измамата

Той заопипва колана ѝ и извади служебния ѝ пистолет от кобура.

Тя не се опита да го спре.

— Човек никога не знае какво би могло да ти хрумне, скъпа Ребека.

Той завъртя оръжието в ръце, огледа го внимателно за няколко секунди.

От едното ѝ око се стече сълза, после още една.

— Пък и може би дори чувството е хубаво да избягаш от всичко? Бедната стресирана полицайка, която застреля собствения си брат. Медиите няма да са милостиви. От тази гледна точка може да се каже, че ти правя услуга.

Тя го погледна, опита да отвори уста.

— К-кафето… — каза накрая.

— О, няма страшно. Същата субстанция както в таблетките, които вече използваш. Само малко по-силна. Виж, даже пише името ти на етикета…

Той извади шишенце с хапчета и го разклати между палеца и показалеца си. После го напъха в единия ѝ джоб.

— Опасявам се, че е време да си кажем сбогом…

Той вдигна оръжието и издърпа затвора.

След това го допря до слепоочието ѝ и натисна спусъка.

Оръжието изщрака.

Той го дръпна към себе си, издърпа затвора наново и натисна спусъка за втори път.

Оръжието отново изщрака.

Самер се вторачи в пистолета, без да разбира какво точно се случваше.

Ребека вдигна глава и срещна погледа му. После сложи ръка на цевта, изправи се и с лекота изтръгна оръжието от ръката му.

Той направи неуверена крачка назад, после още една. За първи път, откакто го беше срещнала, овладяното му изражение като че се огъна и за секунда той изглеждаше почти изплашен. Всичко приключи за няколко мига, после той се окопити.

Тя хвана оръжието с две ръце, издърпа затвора, после още веднъж.

Два малки зелени учебни патрона излетяха навън, отскочиха от решетката и после се провряха между пролуките надолу към покрива на двайсет метра под тях.

Тя свали пистолета на нивото на талията, но така че все още да е насочен към него.

Истински патрон… — каза тя и кимна към оръжието. — В случай че се чудиш. Между другото, приключих и с хапчетата, и с кафето… — добави тя. — Някой ми каза, че не било добре за мен…

Устата му се превърна в черта.

— Разбирам…

Той я огледа за няколко секунди.

— Какво беше това, което…?

— О, една малка подробност. Незначителна дреболия, която успях да напипам чак след няколко дни…

Той не отговори, а само продължи да я изучава.

— Трезорът, разказът ти, снимките, всичко се връзваше перфектно. Всички парчета от пъзела пасваха съвършено по местата си, а разказът на Туре Шьогрен в Кралската библиотека свърза и последните нишки. Както казах, всичко беше перфектно…

— Но?

— Перфектно, стига да не беше името…

— Мисля, че не разбирам съвсем… — той наклони главата настрани.

— Туре разказваше малка странична история и взе че ме нарече с друго име, но после бързо и учтиво се поправи. Малка досадна грешка на езика, това беше всичко. Имаше само един проблем… Така и не бях казала на Туре как се казвам, значи той трябва вече да го е знаел. Знаел е как изглеждам, че ще се появя в библиотеката и ще се интересувам от програмата за ядрено оръжие. Единственият, който знаеше това, беше ти.

— И това беше достатъчно, за да станеш подозрителна?

— Това заедно с факта, че все повече се убеждавах, че някой подслушва телефона ми. Следеше къде се намирам и с кого контактувам. Накрая получих малко помощ от стар приятел…

— Аах…

Той помълча няколко секунди, изглежда размишлявайки.

— Сандстрьом, нали така?

— В момента се казва Ал-Хасан.

— Естествено…

— Няма ли между другото да попиташ дали е жив, чичо Таге? Не, то се подразбира, експлозията в плевнята е била част от плана ти. Начин да го отделиш от нахлуването в Крепостта. Манге смени харддиска с бомбата точно както беше уговорено, но за всеки случай се погрижи зарядът в раницата да не може да се задейства.

Тя погледна нагоре към часовника на НК.

— Преди три минути той изпрати цялата информация от харддиска на всички новинарски медии…

Самер кимна бавно.

— Човек на моята позиция трябва винаги да е подготвен да бъде предаден. Винаги има някой по-млад, по-настървен, който чака шанса си. Досега благополучно успявах да се справя с такива преврати. Но Сандстрьом не беше в списъка. Струваше ми се твърде боязлив за такъв вид борба за власт. Твърде мекушав…

Тя сви рамене.

— Страхът може да е силна движеща сила…

— Безспорно, но план като този изисква някой значително по-силен, някой, който има това, което на Сандстрьом му липсва…