Вал Макдърмид - Преследвачът

— Нямах никаква представа, наистина нямах представа! — бръщолевеше той. — Съжалявам! Съжалявам! Трябва да ми позволиш да се реванширам! Просто ме освободи от това нещо и ти обещавам, че ще можем да започнем всичко отначало!

Аз поклатих глава.

— Робърт Максуел бе казал нещо много важно и вярно. Според него доверието е като девствеността. Може да го загубиш само веднъж. Ти си фалшив в душата си, Пол. Как да ти повярвам?

Зъбите му започнаха да тракат, въпреки че, както подозирах, причината не бе студът.

— Направих грешка! — извика той отчаяно. — Знам, че е така. Всички грешим! Моля те единствено да ми дадеш шанс да опитам да я поправя! Обещавам, че мога да се справя!

— Покажи ми тогава. Покажи ми, че наистина го мислиш. Нека да видя, че ме желаеш!

Погледнах сбръчкания му член, който висеше с топките му на мястото, където трябваше да се намира седалката на стола. Очаквах с нетърпение да видя нещо красиво, но той и там ме бе разочаровал.

— Н-не тук, не така! Не мога! — Гласът му се изви в трогателен вой.

— Това или нищо. Тук и никъде другаде — отсякох аз. — Между другото, в случай че се чудиш, ти си привързан към „стола на Юда“. — После внимателно му обясних как действаше този уред. Исках да бъде информиран. Докато говорех, кожата му посивя от страх и започна да му избива студена пот. Когато му обясних за електричеството, той напълно изгуби контрол върху себе си и от члена му започна да се стича урина, която направи локва под него. Вонята ме удари в носа и направо ме задуши.

Залепих му такава плесница, че главата му се удари и пукна в дървената стена на „стола на Юда“. Той изкрещя от болка и от очите му бликнаха сълзи.

— Ти, гадна, мръсна свиня! — креснах му аз. — Ти не заслужаваш любовта ми! Погледни се — пикаеш и ревеш като момиченце! Ти не си никакъв мъж!

Чувайки думите на майка ми да излизат от собствената ми уста, самоконтролът ми направо се разби, както нищо друго не би могло да го направи. Продължавах да го удрям, като се опивах от пращенето на хрущяла, когато му размазах с юмрук носа. Не бях на себе си от ярост. Той ме бе изиграл, карайки ме да го смятам за нещо, което не беше. Мислех, че Пол е силен и смел, интелигентен и чувствителен. Но той бе просто една тъпа, страхлива и развратна свиня, жалко подобие на мъж. Как можах да допусна в представите си, че той би могъл да бъде съвършеният партньор?! Дори не се съпротивляваше. Просто седеше там и скимтеше като помиярче, оставяйки се да го налагам.

Накрая, след като се задъхах от изтощение и гняв, спрях. Пристъпих назад и се взрях презрително към него. Стичащите се сълзи измиваха вадички през кръвта по лицето му.

— Ти сам си го докара! — изсъсках аз.

Всичките ми внимателно обмислени планове се стопиха като лед.

Но сега не исках да му давам втория шанс, който дадох на Адам. Не желаех любовта на Пол при никакви обстоятелства. Той не ме заслужаваше. Приближих се обратно към гърба на стола и сграбчих края на каиша.

— Не! — изхленчи той. — Моля те, недей!

— Проигра си шанса — срязах го аз вбесено. — Дадох ти шанс, но ти го проигра. Няма кого да виниш, освен себе си. Идваш тук и пикаеш по пода като бебе, което не може да се контролира.

Дръпнах колана, затягайки го достатъчно, така че да мога да го освободя от закопчалката. После го оставих да се плъзне свободно.

Мускулите на Пол веднага се стегнаха, като го задържаха вдървено на няколко сантиметра от зловещия шип. Аз се придвижих в полезрението му и бавно се съблякох, като галех тялото си, представяйки си какво щях да почувствам под ръцете му. Очите му щяха да изскочат от усилието да се задържи в същото положение. Седнах бавно и започнах нежно да се разтърквам, като се разпалвах непреодолимо от отчаяната му борба да остане над мъчителния шип.

— Можеше ти да правиш това — подигравах му се аз, докато се възбуждах още повече от треперенето на бедрата и прасците му. — Можеше да правиш любов, вместо да се мъчиш да опазиш задника си.

Ако той не се изтощеше бързо като Адам, удоволствието ми би продължило по-дълго. Както и стана, писъците на неговата агония се смесиха със стенанията на моето удоволствие. Превърнах се в ракета. Цялото ми тяло бе пронизвано от мълнии и разкъсвано от огъня, който накрая избухна в оргазъм. Това ме накара да коленича.

Той се опитваше да се освободи, но това само помагаше остриетата да се забият по-дълбоко в нежната кожа. Легнах обратно на стола, успокоявайки вълните на удоволствие, които се разливаха по цялото ми тяло сред оргазма. Стенанията и писъците на Пол бяха като заключителен акорд на сексуалното ми задоволство.