Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Ще огледаме отново всичко — заключи Ръкар. Събра си нещата и помоли Прийст да му даде номера на мобилния си телефон. — Искам да знам къде се намира всеки от вас във всеки момент от денонощието и какво прави — обясни той.

— Много искаш — обади се Тайлър.

— Хич не е много — възрази Ръкар. — Иначе ме държите в напрежение.

Стисна десницата на Прийст и побърза да излезе. Тайлър заключи вратата след него.

— Добре ли си? — попита той, доловил объркването й.

— Не си представях нещата по този начин.

Извини й се и продължи:

— Ръкар и аз имаме различни приоритети. О’Мали е негов приятел и той се чувства засегнат. Съгласен е с мен, че предишните дерайлирания, причинени от Алварес, са своеобразни тренировки, а крайната цел е влакът стрела.

— Греши. Влаковете използват съвсем различни технологии. Алварес не се кани да саботира опорните лагери на високоскоростния влак. В никакъв случай няма да му позволим. Затова „репетициите“ му с товарните влакове няма да дадат никакъв резултат. Тази теория просто не издържа.

Приближи се към нея, наведе се и я целуна нежно; придърпа стол, за да седне срещу нея. Тя се почувства неудобно от целувката му. Дали пък не беше копнеж, запита се той.

— Готвиш се да ме помолиш нещо — прошепна тя дрезгаво.

Стори му се, че устните й, влажни от целувката, го молят да я целуне отново. Той кимна. Въздухът изглеждаше неподвижен, незначителното разстояние между тях сякаш го примамваше.

— Именно това искаш, още една услуга.

— И не само това — уточни той, също така нежно.

— Нима? — Тя се приближи още малко.

Въздухът му се стори още по-неподвижен. Протегна ръка и погали шията й. После я прегърна и я придърпа към себе си.

Секунда преди устните им да се докоснат, тя го спря:

— Смесваш работата с удоволствието. Защо първо не кажеш какво искаш?

Тайлър плъзна пръсти надолу, погали гърдите й и хвана ръката й. Тя се облегна назад. Очите й блестяха, а върху влажните й устни потрепваше лека очарователна усмивка. Стисна дланта му.

— Ако се опитваш да ме подкупиш, това не ни подхожда.

— Качи ме на влака стрела — изстреля той направо. — По високоскоростната отсечка, и то доста преди пробния пробег.

Пусна ръката му и се изправи.

— И как ще го направя?

— Положително ще има група по поддръжката. Ако се кача с тях, едва ли ще ме забележат. Кой обръща внимание на работниците в сини гащеризони?

Тя кимна леко.

— А поддръжката ще ти осигури достъп до всяка част на влака.

— Точно така.

— Ами ако О’Мали те открие?

— Знам колко рискувам.

— Шегуваш се, нали? Та там служат дванайсет охранители; камерите записват всеки и всичко.

— Навярно има специални баджове — предположи той. — Ще задигнеш един и един работен гащеризон. А за тържеството ще се облека официално под гащеризона.

— А ако не искам да се качиш на този влак?

— Нали каза, че Алварес не може да му направи нищо.

— Дори да е така.

— Ти ще се качиш ли на влака?

— Ангажирана съм за личен бодигард на Гретхен Гохин. Предвиждаше се да съпровожда баща си на приема. Говори се обаче, че са се спречкали и той не желае Гретхен да се качи на влака. Аз все още планирам да пътувам, но кой знае? О’Мали обича да прави промени в последния момент и нямам представа какви ще бъдат задълженията ми.

Не му се говореше повече за работа. Още щом Ръкар излезе, му се искаше да се залови с това, което бе от значение за него.

— Липсваше ми, каквото и да означава това.

— Току-що си осигури пропуск и работен гащеризон.

За момент си помисли, че тя го дразни. Но Нел се отпусна в ръцете му, стаята се завъртя пред очите му и той престана да мисли за Алварес, за Ръкар и дори за Честър Уошингтън. Не се заблуждаваше, че това е любов — поне не толкова скоро — но каквото и да беше, много я наподобяваше.

24 часа

Предизвикателството се състоеше в това да извърши дерайлирането на влак, движещ се с двеста и осемдесет километра в час, на който се возят стотина журналисти и важни личности, без някой от тях да пострада сериозно или — не дай си боже — да загине. Всеки преподавател знае колко е важно да си подготвен и в този случай Умберто Алварес не правеше изключение. Неговите рисковани набези през последните месеци в Главната квартира на Северното обединение на Парк авеню го въоръжиха с информация за системите за водене и стабилизиране на влаковете, с процедурите по безопасността и дори с разписанието и маршрутите на големия брой товарни влакове на компанията.