Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Нищо! — обяви един от гласовете.

— И тук — обади се другият.

Мъжете разговаряха между двата вагона, на по-малко от три метра от него.

— Хайде да продължим все така от двете страни и да проверим дали всички вагони нататък са заключени.

— Дяволски студено е.

— Да, но трябва да го направим.

— Добре, хайде.

Все така от двете страни на влака охранителите продължиха пътя си. Стъпките им постепенно заглъхваха. Алварес се отпусна върху чакъла между траверсите и погледна местонахождението на двамата охранители. Остана неподвижен в продължение на няколко минути, докато пазачите не изчезнаха. Едва тогава се търкулна, изправи се на колене и провери още веднъж дали раницата е здраво закрепена.

Измъкна се изпод влака и прикривайки се в сянката, тръгна бързо край композиция 717, търсейки дупка в оградата. Погледна дали има някой наоколо, мина през дупката и хукна.

Имитирайки акцент от Средния изток, Тайлър остави съобщение на телефонния секретар на Прийст, че дрехите й от химическото чистене са готови. Издиктува номера на фактурата и дължимата сума. Понеже уличните телефони на Ню Йорк бяха блокирани и не получаваха телефонни повиквания, Тайлър седеше в бар „Мърфи“ на Двайсет и трета улица, само на няколко пресечки от Флатайрън Билдинг в Южен Манхатън.

Барманът в „Мърфи“, яко момче на име Чък, имаше посивяла брада и червендалесто лице. В осем сутринта Тайлър — един от тримата посетители — пиеше кафе. Другите двама с вид на пияници, се наливаха с бира и концентрати. Чък прибра една двайсетачка от Тайлър срещу обещанието да го обслужва и като телефонен оператор.

Тайлър препрочете за пети път целия доклад на НКТС за инцидента в Дженоа. Ръкар му го даде, преди да заминат с частен самолет за Ню Йорк. Според предварителната програма Ръкар щеше да присъства на пробния пуск на влака стрела, но възнамеряваше първо да се види с предшественика на О’Мали. Тайлър се съмняваше, че шефът му ще успее да осъществи тази среща.

Според документацията по делото в Дженоа разследването изглеждаше достатъчно ясно и недвусмислено. Въпросното превозно средство е блокирало на жп прелеза и понеже не се отместило навреме от влаковата линия, било ударено. От съдържанието на доклада личеше, че това не е първият такъв случай и със сигурност нямаше да е последен. Движещи се влакове блъскаха годишно над хиляда души. На снимките се виждаха бариери, спуснати от двете страни на линията, което потвърждаваше, че колата се е намирала на релсите — било умишлено, било случайно — когато бариерата се е спуснала автоматично, давайки знак за приближаването на товарен влак. В доклада по нищо не личеше, че сигналните светлини или някоя от бариерите не са се задействали. Единственото обаждане в „Спешния център“ бе незначително съобщение, вписано в графа „Уведомяване“. Следователно — прецени Тайлър — няма никакви доказателства, че касетата с това обаждане — и без това отдавна изчезнала — съдържа обвинителни доказателства срещу Северното обединение. Той се запита дали не се е обадил самият машинист на влака, Милроуз, и какво съдържа това обаждане.

Според доклада грешка е допуснала жената на Алварес. Вписана анонимно като „водача на превозното средство“, за Хуанита Алварес се твърдеше, че не успяла да излезе своевременно от превозното средство с децата и да се отдалечат от трасето. На снимките, направени от НКТС, се виждаше катастрофиралият миниван с включен стартер, което означава, че или колата се е движела, или шофьорът се е опитвал да я запали в момента на сблъсъка. Не ставаше ясно обаче дали водачът носи отговорност за неуспеха да „обезпечи безопасна дистанция от приближаващия се влак“.

Телефонът иззвъня и барманът Чък се обади, после подаде слушалката на Тайлър:

— За теб е, приятел.

— Ти си тук — констатира Нел Прийст някак отчаяно, — имам предвид в града — 2-1-2.

— От телефонен автомат ли се обаждаш? — попита Тайлър.

— Да, разбира се.

— Имаме да наваксваме още доста — мина директно на темата Тайлър. — Нуждаем се от помощта ти, за да се доберем до няколко файла.

— „Ние“ ли каза?

— Това е част от обяснението.

— Сигурно. — Тя спомена една закусвалня близо до Юниън скуеър.

Тайлър предпочете „Мариот“ на Таймс скуеър.

— Стая 1112 — каза той. Завръщането към държавна работа си имаше привилегии. — Внимавай някой да не те следи — напомни Тайлър.

— Дай ми два часа — отвърна Нел, без да поставя под съмнение избора му на хотел.