Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

— Не можеш да ме задържиш, Еди. Колкото и да ти се иска, пак не можеш да ме задържиш.

— Избягал си от местопрестъплението.

— Глобата е двайсет и пет долара.

— Лазиш ми по нервите — оплака се Вейл.

Тайлър снижи глас и сложи пръст върху миниатюрния микрофон на записващото устройство.

— Защо те викнах, Еди? Какъв беше смисълът? — прошепна той.

— Не може така, Пийт — прошепна в отговор Вейл.

Отблизо одеколонът му направо го задушаваше. Тайлър се облегна назад, за да си поеме въздух.

— Разкажи ми пак какво точно се случи — подкани го Вейл.

— За четвърти път? Не, благодаря. Вече мисля да си наема адвокат, Еди. Това ли искаш?

— Нямаш свидетели, не съобщаваш имена, не даваш описания. Намирисва на конспирация, която отказваш да обсъждаш.

— Не и в момента — уточни Тайлър.

— И ние, разбира се, трябва да ти вярваме на всичко.

— Шефът ми е зад мен — припомни му Тайлър. — Както и федералното правителство. Както и защото се предполага, че всички ние трябва да работим заедно. Не е ли така, Еди? Или какво — има опасност да избягам ли? Те обявяват ипотеката на къщата ми за просрочена, а аз ще се чупя. Никъде няма да ходя. Шефът ми, Лорън Ръкар, ще знае къде съм във всеки момент. — Тайлър се обърна към огледалото в стаята и визирайки началството на Вейл, каза: — Вие ме искате, вие затягате примката.

— Трябваше да се прибереш предишната нощ — припомни му Вейл.

— Работих тук, забрави ли? Говорил ли си с Отдела по сигурността снощи? Дали те не са те светнали за „дупката във времето“, а? И не забравяй — добави Тайлър, — върнах се доброволно.

— Тук се казва, че е било в отговор на позвъняване на 911. Това как се връзва с твоя вариант?

— Това са технически подробности. Лорън Ръкар ще ме подкрепи.

— Късметлия си, че е на твоя страна.

— Знам — призна Тайлър. Сега се чувстваше като глупак, задето не се беше доверил на Ръкар, а предпочете Вейл. Тайлър беше на крак от двайсет и четири часа. Костюмът му плачеше за гладене. И за дезинфекция. Все още с лице към огледалното стъкло каза, без да се церемони: — Ако ме задържите, никога няма да получим никакви отговори. — Повиши глас: — НКТС иска от мен отговори, както и вие. Мислите ли, че ще разрешим случая Стъки, като ме спирате? Защо не си зададете този въпрос?

През стъклото се видя светлина, която почукваше. Това накара Вейл да стане от стола. Изтупа сакото си и попипа възела на вратовръзката.

— Добре изглеждаш — подхвърли Тайлър.

— Разкарай се. — Еди Вейл се усмихна широко.

Тайлър го прие като добър знак.

40 часа

Оставаха 40 часа до пробния пуск на влака стрела. Алварес се огледа в огледалото на Джилиан: изненада се колко дълбок отпечатък са оставили възрастта и изтощението около очите му и върху леко намръщеното изражение на челото му — нещо, от което нямаше и следа преди единайсет месеца. Джилиан тръгна неохотно за работа, оставяйки Алварес с чувството за дом, за интимна връзка. Сега това усещане му се струваше коварно разрушително. Само за няколко минути цели светове можеха да се появят и да изчезнат — като учител по физика той добре познаваше астрономията — както и неговият свят, особено сега, когато се приближаваше към края на финалното си противопоставяне с Уилям Гохин. „Не станах по-добър с това, което направих, мислеше си той разочарован. Не съм по-идеален, не съм по-безпогрешен. И няма да стана с това, което се каня да направя.“ Въпреки че се чувстваше решен, устремен, той виждаше и отвъд амбициите си. Някъде между деликатната красота на справедливостта и кръвожадната мъст се намираха неговата съпруга и децата му, които го викаха за помощ. А за тях той би направил всичко.

Добре разбираше, че следващите четирийсет часа ще му се сторят най-дългите дни от живота му (макар нищо да не можеше да се сравни с онзи първи ден след инцидента) и ще минат без сън, само с енергийни блокчета и вода от пластмасова бутилка.

Първата му задача бе да вкара раницата в жп депото „Медоус“ в Нюарк, без да го забележат.

Чрез Интернет се сдоби с разписание на товарен влак към Източния бряг, включително пристиганията и заминаванията за и от „Медоус“, където според вътрешни документи на Северното обединение влакът стрела понастоящем бе отклонен в страничен коловоз.

Алварес провери раницата за последен път, за да не оставя нищо на случайността. Поставяйки всеки предмет, той го отмяташе върху предварително изготвен списък. Това не беше ново за него, дори се смяташе за ветеран, но провалът винаги идва от немарливо планиране. Стремеше се да увеличи в максимална степен възможностите си и никога не подценяваше врага. Общо двайсет и седем предмета — някои съвсем малки, например фенерче във формата на писалка, компютърна карта или пинцети; други — големи и тежки, като ръчно изработен транспарант за прозорец или чифт електромагнитни „скоби“, достатъчно устойчиви да задържат оксижен за специален корпус. За трети път този ден Алварес сложи всички тези вещи в раницата. Само едно забравено нещо означаваше провал.