Ридли Пиърсън: Паралелни лъжи

Тя се върна обратно в кухнята. Алварес се придвижи предпазливо и зае позиция близо до друг прозорец, който също гледаше в кухнята. Жената наля вода в тенджера, включи печката, извади пакет грис от шкафа и го постави на плота. Сутрешни ритуали — припомни си ги с копнеж.

После тя бързо се отправи към друга стая.

По негови изчисления водата щеше да заври след три до пет минути. Колко ли е времето според нея? Съпругата му щеше да знае съвсем точно. Три минути са му предостатъчни да влезе, да грабне дрехи и отново да излезе. Реши да действа. Пъхна ръка в ръкава на ризата, за да не остави пръстови отпечатъци, когато натисне дръжката.

Вратата се отвори; влезе вътре.

Кухнята ухаеше уютно. Господи, колко му липсва подобна атмосфера. За момент го връхлетяха спомени и той се унесе, но шумът от пускането на вода от душа прикова вниманието му. Вътре беше топло; първата топлина, която го облъхваше от дни. Дали само затопля банята, или вече се къпе? Имаше значение — от това зависеше как да действа. Насочи се към мокрото помещение. Копнееше да остане тук, да се нанесе да живее. Взе джинсите, пристъпи наляво и посегна към памучната риза в купчината със сухи дрехи.

Копчетата изтракаха върху капака на сушилнята. Побиха го тръпки, макар да предполагаше, че шумът от въртящата се пералня ще заглуши този далеч по-слаб звук. Отмествайки се рязко, бутна дъската за гладене и се загледа как ютията, далеч от обсега му, се залюля първо на една страна, после на другата. В същия момент жената, сега без долнището на пижамата и с напълно разкопчано горнище, прекоси кухнята. Ако беше погледнала надясно, щеше да види как паникьосан непознат се протяга да хване ютията й, която се готвеше да падне.

Ютията се устреми към пода.

Алварес я сграбчи съвсем навреме и остана съвършено неподвижен. Съобрази, че при необходимост ще се превърне в оръжие. Дали ще стигне дотам да я използва по този начин, запита се той.

Поради шума на домакинските уреди, не чуваше. Представи си как отмерва необходимото количество грис и внимателно го разбърква във врящата вода. Именно тогава се сети, че тя наля вода от горещия кран, не от студения — следователно водата щеше да заври по-бързо. Мръдна малко, за да се прикрие по-добре, но през цялото време не изпускаше кухнята от очи.

Бледото голо дупе на жената се поклащаше, докато тя излизаше от помещението.

Алварес постави ютията обратно върху дъската за гладене, грабна още дрехи — тениска и няколко чорапа от различни чифтове — и тръгна към кухнята. Тук чу, че водата от душа още тече. Тази жена си бе създала железен сутрешен ритуал.

Направи две крачки към задната врата, но се поколеба. Върна се в килера, за да вземе и някоя и друга консерва, докато разполага с тази възможност. В главата му сякаш имаше часовник; прецени, че разполага с още минута-две.

— Мамо — чу се плахо гласче зад гърба му.

Алварес се залепи о стената — не смееше дори да диша.

— Мамо?

Извърна глава и с огромно облекчение констатира, че полуотворената врата на килера го прикрива. През процепа видя дребно шест-седемгодишно рижаво момченце с лунички. Под мишница здраво стискаше синьо плюшено куче. Хлапето отиде до хладилника и извади кутия портокалов сок. Движеше се из кухнята уверено. Изправи се на пръсти, за да си вземе чаша, и си наля сок.

Водопроводните тръби вляво от Алварес млъкнаха. Вземането на душ беше приключило. Той стоеше с наръч дрехи и консерви риба тон, без да знае какво да предприеме нататък.

Сега тя навярно се подсушаваше. От кратките си наблюдения върху нея Алварес вече бе наясно, че е решила какво ще облече, а може вече дори да го е приготвила.

Момчето жадно изпи сока. Алварес усети как се напряга — не от затрудненото си положение в момента, а от вида на момчето: живо, дишащо момче, в щастлив миг, когато пие портокалов сок. Дете. Невинно. Обичащо. Чака майка си. Очите на Алварес се замъглиха. Нищо няма да върне близнаците му. Беше изпитвал липсата им безброй пъти. Зарови гнева си по-дълбоко и се насили да го прогони — макар и временно. Той непрекъснато го обземаше; не му даваше мира. А Алварес не бе годен да действа, появеше ли се на преден план в мислите му. В такива случаи едва успяваше да се движи. Беше се научил как да го опитомява, но се опасяваше, че никога няма да се отърси от него.

Какво да прави, чудеше се той, мълчаливо подканвайки момчето да отиде да търси майка си. Грисът ще загори всеки момент. Майката трябва вече да е напълно облечена. Светът му се сриваше. Трябваше да излезе.