Ридли Пиърсън: Паралелни лъжи

През последните осемнайсет месеца медиите съобщаваха за редица случаи на дерайлирали влакове: товарен влак в Алабама; друг в Канзас; още няколко западно от Скалистите планини. Обвиняваха машинистите, метеорологичните условия, апаратурата. Лъжи, лъжи, лъжи… толкова лъжи, колкото дерайлиралите вагони по трасето. В началото не започна с някакъв грандиозен план, но с времето постепенно се оформи. Не се бе събудил някоя сутрин с мисълта, че е терорист, макар сега определението да беше подходящо. Вдругиден му предстоеше важна среща с бомбаджия. Никога не бе следвал определен сценарий и все пак вече виждаше мисията си кристално ясно: да унищожи огромната Северна щатска жп линия — ни повече, ни по-малко. Давид срещу Голиат. Лесно прие тази роля.

Докато бъркаше чили соса с червена пластмасова бъркалка, една сянка привлече вниманието му. Играещите сенки бяха нещо обичайно във вагоните; неподвижните правеха впечатление. Ала тази я хвърляше нещо — някой — извън вагона. Движеше се бавно, самонадеяно преодолявайки пространството вън от движещия се вагон. Алварес предвкуси неприятности — я пиян, я смахнат пътник сигурно е надушил чилито. Не беше лесна работата, с която се бе захванал този тип — приближаваше бавно, но неотклонно към вътрешността на вагона. Иска се много сила или зверски глад, та да рискуваш живота си за консерва с чили. Алварес скочи, за да подпре вратата, ала твърде късно. Тежката врата се отвори — онзи го направи с една ръка! — още един почти невероятен подвиг.

Алварес отстъпи. Лицето на новодошлия тънеше в тъмнината, но на отворената врата се очерта силует на висок, широкоплещест копелдак с врат на ръгбист. Мъжът извади от колана си фенерче и заслепи Алварес, който бе облят от поредната вълна притеснение — ами ако не беше пътник, а охрана или дори ченге. Откакто наскоро започнаха арести заради брутални убийства в седем различни щата, федералните бяха подгонили нелегалните пътници. „Клошарско убийство!“ — гласеше едно от заглавията в пресата. В телевизионните новини го нарекоха Железопътния убиец.

— Мирише вкусно — констатира непознатият с приятелски тон. Гласът му звучеше сухо и ниско; нямаше и следа от задъхване, причинено от усилията му. Не звучеше задъхан от по-ранната каскада.

Коментарът обърка леко Алварес и притъпи безпокойството му. Дали пък този тип не се опитваше да се самопокани на вечеря. Фенерчето обаче светеше твърде ярко, прекалено ярко. Случваше се, разбира се, стопаджии да носят джобни фенерчета, дори големи фенери. Алварес обаче никога не беше виждал да са заредени. Бяха вече с почти изтощени батерии, запазили по няколко оскъдни волта. Ако пътник като него има два долара в джоба си, те биха отишли за пиене, цигари, марихуана или храна — обикновено в тази последователност. Не за батерии. Свежата яркост на това фенерче притесни Алварес. Обля го гореща пот. Най-накрая се стопли.

— Сам ли си? — попита непознатият.

Алварес, врял и кипял във всевъзможни ситуации, се бе научил да си държи устата затворена. Така направи и сега. В повечето случаи хората се стремят да запълнят тишината и споделят за себе си повече, отколкото възнамеряват.

Ярката светлина заслепяваше очите му. Алварес извърна поглед; чили сосът вреше в краката му.

— Мексиканец ли си? — поинтересува се натрапникът. Сега овалното лице на мъжа се виждаше частично. Бял мъж с нос на боксьор и чело на неандерталец.

Някои пътници спазваха традицията да се смазват един друг от бой поради какви ли не безсмислени причини. В повечето случаи причината убягваше — просто имаха нужда да ударят нещо, някой. Може този тип да обикаля влаковете и да търси мексиканци, които да изпробват мощта на юмрука му. Алварес отново хвърли поглед към врящото чили.

— Или баща ти е испанец, а майка ти — италианка — предположи мъжът.

Като пътник на половин работен ден Алварес се беше научил да живее със страха, беше се научил да го изолира, да го свива, докато се отърве от него, за да запази контрол. Няма начин да се бориш със страха и враговете си едновременно, затова се научаваш да се абстрахираш от него. Сега обаче той не изпитваше страх, беше ужасен.

Знае кой съм!

Малко нещо можеш да направиш с ужаса. Допуснеш ли го веднъж в себе си, той те сграбчва и няма отърване. Който оцелее, съумява да го обуздае и пренасочи, ала не и да му се измъкне. Никога. С ужаса трябва да се справиш мигновено; в противен случай всеки твой мускул се вкочанява.