Ридли Пиърсън - Паралелни лъжи

Вече от осемнайсет месеца се криеше и макар да бе свикнал с това, продължаваше да го избива пот при мисълта да не го заловят. Вкопчен в целта си, се надяваше Господ да го опази.

По принцип винеше Уилям Гохин, висш служител в Северното жп обединение, за смъртта на семейството си. Отмъщението му обаче вече не се фокусираше само върху Гохин. Един живот не само не се равнява на три, но Гохин не бе действал сам. За смъртта на съпругата и децата му вина носеха институцията, корпорацията, независимо дали е било съзнателно, или не. Нямаше да подходи половинчато.

А сега да смени дрехите и — да побърза! — помисли си той, все така загледан към прясно навалелия сняг. Времето сякаш работеше против него.

Внимателно се промъкна към заскрежения прозорец, пред който се виждаше кошница — легло на котка — и погледна двуетажната фермерска къща, отстояща на по-малко от двайсет метра. От тухления комин се виеше сивкав дим. По улуците висяха ледени висулки. През прозорците на партера се процеждаше жълтеникава светлина. Закачено на стената, детското колело подсказваше за наличието на семейство, а не на самотен фермер, тръгнал на работа с камиона. Означаваше, че вътре има и други хора: съпруга, поне едно дете, достатъчно голямо да кара колело. Възможно е да има и други — примерно тъща, още деца, гости. Налагаше се да види по-отблизо. Доникъде няма да стигне с окървавените си дрехи. Разчиташе майката и детето да излязат, за да хванат училищния автобус, или че майката още спи, и то дълбоко. Десетина минути продължи да наблюдава къщата внимателно и да претегля шансовете да прекоси празното пространство незабелязан. Дори вътре да имаше някакво движение, той не го долавяше. Реши да осъществи замисъла си.

Предпочете да не се придвижва приведен или да се промъква. Ще притича открито. Сблъска ли се с някого, ще се престори на силно уплашен. Ще твърди, че го е сполетяла ужасяваща злополука, не помни как се е озовал там, но спешно му трябва телефон; трябва му помощ. Ще разчита на добротата, насаждана като добродетел у жителите на Средния Запад. Едва после ще мисли как ще действа нататък.

Отвори страничната врата на гаража и се затича. В главата му бушуваха всевъзможни мисли. Как така стигна дотук. Мястото му не беше тук. Преди година и половина би се изсмял на перспективата да тича в окървавени дрехи през двор, покрит с прясно натрупан сняг, с намерението да открадне чиста риза и панталони от съвършено непознати хора. По професия беше учител; на осмокласниците преподаваше естествени науки и компютър; обожаваше работата си, съпругата си, близнаците. Ако му бяха казали колко голяма заплаха ще грози живота му само след няколко години, никога нямаше да повярва. А ето че сега беше факт.

Стигна до къщата незабелязан; може и да не му се наложи да измисля сърцераздирателна история. Промъкна се на задната веранда. Насреща му се озъби забравена, изгнила черна тиква. По издълбаната й зловеща уста имаше скреж.

Видя човек вътре — привлекателна трийсетгодишна жена. Горнището на износената й зелена памучна пижама бе така разгърдено, че едва ли би искала да я наблюдава непознат мъж. Яка като селянка; ниска, но не слаба; с още несресана коса. Излезе от кухнята и след минута се върна с купчина чаршафи в ръцете. Алварес приклекна под прозореца и тръгна успоредно с нея към далечния край на малката задна веранда. Прозорецът там се оказа, че е на килер и на мокрото помещение. До прозореца стоеше разгърната дъска за гладене.

Жената се наведе да извади дрехи от сушилнята и гърдите й се оголиха. Някога подобна картина би му въздействала. Сега не изпита никакъв трепет, никакво желание. Замисли се за съпругата си, за размазаната кола. Решителността му се засили. Мъжки джинси, прострени на въже в далечния ъгъл, привлякоха вниманието му. Жената извади наръч цветни дрехи от сушилнята. Той забеляза памучна риза и дебели чорапи. Отдръпна се от прозореца в момента, когато жената се изправи. Усети, че се кани да погледне навън, доловила присъствието му.

Тя прехвърли дрехи от пералнята в сушилнята, а после напъха и чаршафите в сушилнята. Огледа се, за да се убеди, че никой не го наблюдава. Запита се дали сега не е моментът да влезе в кухнята — беше убеден, че задната врата е отключена — да стресне жената, евентуално да я завърже и да открадне храна и дрехи. Но подобни действия биха го изложили на още по-голям риск. Ще извикат ченгета и лесно ще го проследят. Ставаше нетърпелив и адреналинът започна да загрява премръзналото му тяло.