Ридли Пиърсън: Паралелни лъжи

Алварес се наведе и плисна врящото чили в лицето на натрапника. Хвърли се напред с надеждата да го избута през отворената врата. Непознатият нададе страховит вой и независимо че лицето му гореше, извади полицейска палка или лост и замахна към Алварес. Алварес почувства как носът му се счупи. Шурна кръв. Алварес се олюля, поокопити се, хвърли се към малкия примус и като се изправи на крака, го размаха все едно е оръжие, с което се кани да удари.

Това щеше да е битка докрай. Алварес го знаеше, преди следващият удар да попадне в целта.

Алварес се събуди от дрънчащия звук на отваряща се гаражна врата. Последва шум от запален двигател на пикап и го блъсна острата миризма на сажди от ауспуха. Отмести тихо градинска лопата и надзърна през процепите на галерията на гаража, където се промъкна предишната вечер, изтощен и пропит с чужда кръв. Засъхналата кръв беше покафеняла, вкоравена и напукана. Забележеха ли го, означаваше полиция. Не можеше да си го позволи. Не и след осемнайсет месеца работа по това.

Трепереше не само от студ. Тресеше го споменът за изминалата нощ: даваше си сметка, че вероятно е убил човек, независимо дали при самозащита, или не. Преди Алварес да успее да изхвърли натрапника от товарния вагон, нападателят му изгуби толкова много кръв, че на светлината от фенерчето лицето му изглеждаше призрачно бледо. Дори устните му бяха побелели. И сега… сега се почувства принуден да постави под въпрос мотивите си. Бяха го обвинили в убийството на адвоката му, Доналд Андерсен — фалшифицирано обвинение, първопричина да започне да бяга. Но ако сега наистина бе убил човек, това би утежнило неимоверно предишното обвинение. С тяхното неумолимо преследване навярно го бяха превърнали в убиец. У него се надигнаха гняв и негодувание и изместиха първоначалните му терзания. Северната щатска железница ще спре да съществува. Това заслужават за лъжите и безкрайните си зверства.

Положението му в галерията на гаража позволи на Алварес да види как две големи мъжки ръце хващат волана на пикапа. Алварес легна като предпазна мярка да не би шофьорът да погледне нагоре, докато излиза на заден ход. За всеки случай остана неподвижен дори след като пикапът излезе от гаража. И бе възнаграден, защото мъжът се върна да затвори вратата на гаража ръчно. Алварес нададе ухо, за да чуе как пикапът се отдалечава. Изчака още половин минута и отхвърли дрипавото одеяло и ленения чувал, с които бе покрит. Благодари на собствениците, задето бяха оставили запалена лампата цяла нощ заради котката. Лампата бе надвила студа и най-вероятно го бе спасила от измръзване. Нейното сияние го бе привлякло в гаража: сигнална светлина, видяна от гората.

Прозвуча свирка на влак и напомни на Алварес не само за снощните ужаси, но и за необходимостта да продължава да се движи. Кой знае кога щяха да намерят тялото — или след седмици, или още същия ден, но когато и да станеше, той трябваше да се отдалечи възможно най-бързо от Южен Илинойс. Мъжът в товарния вагон знаеше потеклото му — подразни го първо като го нарече мексиканец, а после разпозна, че баща му е испанец, а майка му — италианка. Следователно служба „Сигурност“ на Северните щатски железници са по-близо от когато и да било до залавянето му. Явно се е издънил — беше се оставил да го видят или разпознаят; дори по-лошо — беше станал предсказуем. Дали са знаели на кой влак е, или беше случайно, чист късмет? Дали са установили следващата му цел? Знаеха ли, че е саботирал ориентирите? Дали най-сетне са свързали многото дерайлирания?

Слезе от галерията. Боляха го всички стави. Бе измръзнал до кости. Минавайки край колело, закачено на стената, видя лицето си в малкото му огледалце. Жена му твърдеше, че имал по-скоро италиански, отколкото латиноамерикански вид, защото кожата му бе с маслинен цвят, а лицето — продълговато, с груби черти. Той обаче видя в огледалото бащиното лице, а не това на майка си. Леко докосна носа си. Оказа се само насинен, а не счупен, както си мислеше първоначално. И лицето, и тялото му бяха покрити със засъхнала кръв и мръсотия. Нуждаеше се от душ или поне от кърпа за лице. Над лявото си подуто око имаше малка раничка, вече хванала коричка. Като я почисти, гъстите му черни вежди ще я скрият. А и тъмната му кожа ще прикрие много от издайническите следи. Сега беше време да се върне към плана си — предстоеше му да хване самолет. В този си вид не можеше да се покаже на публично място, още по-малко да тръгне на стоп. Огледа зле осветения гараж, сутрешното слънце току-що бе подпалило хоризонта и блестеше върху снега. Изведнъж го обзе паника — сняг. Следи в снега. Оставил е дири и те водят право към него.