Норма Бейшър - Игра на богове

— Не се налага да плащам, както правилно се досещаш, но в случая съм готов да направя изключение. Искам теб и съм свикнал да получавам каквото желая.

— Поне си откровен. Това е приятна промяна. Любовниците ми невинаги са млади и красиви.

Той развърза колана на робата й.

— Внимавай да не те накарам ти да ми платиш тогава.

Усмихна се и посегна към нея. Тя се засмя гърлено.

— Никой мъж не е чак толкова привлекателен за мен — увери го тя, докато ръцете й обхождаха тялото му.

Устните му се впиха настойчиво в нейните. Робата се смъкна от раменете й и падна на пода. Посегна и свали вратовръзката му.

— Да отидем в спалнята — прошепна тя, разкопчавайки колана му.

— Съблечи ме докрай, Анна — промълви той и я притисна към себе си.

— В спалнята.

— Тук и сега.

Анна покорно посегна и свали сакото от раменете му, след което се захвана да разкопчава ризата. Прокара пръсти по гърдите му и нежно докосна с език зърната. Разкопча панталона му и откри, че вече е възбуден и готов. Започна да гали члена му и усещаше как възбудата му нараства.

— Да отидем в спалнята сега — прошепна тя.

Той стисна лицето й с длани и грубо я целуна. После обхвана с ръце гърдите й и ги стисна. Тя рязко се отдръпна и пое към спалнята.

— Сега, Александър — промълви дрезгаво. — Вземи ме сега.

Той свали останалите по него дрехи и я последва. Поради спуснатите тежки завеси стаята тънеше в пълен мрак. Бутна я на леглото и легна отгоре й. Проникна в нея с такава настойчивост, че тя извика от болка.

— Ей, любовнико, предпочиташ грубата игра, така ли? — простена след повторното му проникване.

Започна да се гъне под него, а той я нападаше с непонятна и за самия себе си сила. Облада я бързо и стигна до взривяващ оргазъм, после се претърколи, легна до нея и се вторачи в тавана. Анна се обърна и го погледна. Нещо й подсказваше, че желанието му към нея е по-сложно от задоволяване на физически потребности. Приличаше й на човек, обсебен от нещо. Какво ли всъщност искаше той?

В осем и половина Константин Киракис все още продължаваше да чака Александър в офиса си. Беше бесен. Синът му знаеше колко ненавижда закъсненията. Трябваше да е тук преди час. Къде, по дяволите, беше? Или по-точно — с кого? Когато Александър, обикновено съвършено точен, закъсняваше за среща или светско събитие, причината неизменно беше жена. Синът му бе като сексуален магнит — привличаше жени от всякаква възраст и тип. Киракис се надяваше Александър да прояви достатъчно здрав разум и да не забърква скандал като онзи, с който едва се размина с Мариан Хауптман в Швейцария. Вероятно, разсъждаваше Киракис в момента, е добре, че Александър никога не се е влюбвал. Страстите му бяха силни, обикновено по-силни от здравия разум. Лесно би загубил ума си по жена, ако някога се влюби.

Киракис стоеше до прозореца и се взираше невиждащо в Акропола в далечината. Колкото и да му се искаше да разпита Александър къде е бил, ако все пак благоволи да се появи, съзнаваше, че не бива. През седмиците, последвали смъртта на Мелина, и двамата положиха неимоверни усилия да запълнят пропастта, разделяща ги от толкова години. Киракис обеща да не се меси в личните дела на Александър, а синът му от своя страна се закле да не се забърква в скандали с жени. Киракис съзнаваше, че ще загуби доверието на сина си, ако прояви любопитство.

В този момент вратата се отвори и Александър влезе с огромен плик за дрехи.

— Съжалявам, че те накарах да ме чакаш, татко — извини се той. — След като се разделихме следобед, си дадох сметка, че ще ми трябва подходящо облекло за клуба „Еленики Лесхи“. И понеже пристигнах без багаж, се наложи да пообиколя магазините. — Замълча за момент. — Ще си взема душ, но няма да се бавя.

Киракис кимна.

— Действай. — Гневът му се бе изпарил. — Най-добре е да останем да спим в Атина тази вечер. Стана късно.

Александър се усмихна.

— И аз възнамерявах да направим същото, татко — увери го той и влезе в банята.

Константин Киракис тръгна за Кейптаун на следващия ден. Макар да го придружи до летището, Александър реши да не съобщава на баща си за хрумването си да не се завръща веднага в Ню Йорк — той щеше да му задава въпроси, на които все още нямаше отговори. Как да признае, че Анна Константелос е причината да се откаже да замине? Защо да поставя на изпитание наскоро установилата се близост заради жена, с която току-що се е запознал и с която едва ли ще има нещо повече от страстни срещи до напускането на Гърция. На този етап бе сигурен само в едно: след като прекара нощта с нея, вече не бързаше да замине. Анна запълни празнина в живота му, която той признаваше единствено пред себе си.