Норма Бейшър - Игра на богове

Погледна Кокианис — нервната му усмивка и неловкото мълчание издаваха колко е притеснен, задето е разкрит.

— Александър, това е Анна Константелос — обади се той най-после. — Анна, Александър Киракис.

— За мен е удоволствие да се запознаем.

Мекият ласкав глас на жената напомняше твърде много котешко мъркане.

Александър се усмихна сърдечно.

— Уверявам ви, че удоволствието е мое — отвърна той.

Или съвсем скоро ще бъде, добави наум.

Тъкмо се питаше как да й съобщи насаме намеренията си и Кокианис сам му предостави възможността.

— Анна, налага се да звънна в офиса. Очаквам важно обаждане от един от моите хора в Лондон. Изчакай ме тук. Няма да се бавя.

— Разбира се, Фредерик — отвърна тя любезно. — Александър положително няма да възрази да ми прави компания, докато те няма.

Кокианис отмести нервен поглед от нея към Александър.

— Ей сега се връщам — обеща той.

— Не се притеснявай — обади се Анна. — Няма да си тръгна.

Кокианис се отдалечи и Александър тутакси подметна:

— Доста си сигурна в себе си.

— Не — отвърна тя простичко. — Сигурна съм в теб.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— О! И защо?

Тя се засмя.

— Откакто се появих, не откъсваш очи от мен. Опитваш се да го правиш незабелязано, но го долових. Е, и какво? Харесва ли ти онова, което виждаш?

— Ако отвърна положително, колко ще ми струва?

Изгледа го с престорено неодобрение.

— Майка ти никога ли не ти е казвала, че не се пита предварително за цената?

— Дори и да го е правила, баща ми пък ме е учил колко е важно да знам овреме за какво плащам и колко струва.

— Трябваше да се досетя — промърмори тя и се засмя гърлено.

— Искам да те видя.

— Къде и кога?

— При теб, днес следобед, след като се разделиш с Фредерик.

— Невъзможно. Имам друг ангажимент.

— Разкарай го. Ще бъда там в три.

Тя се поколеба за миг, но пое визитката му, върху която написа адреса си.

— Не идвай преди три — предупреди тя. — Няма да ми е лесно да убедя моя познат… да си тръгне. Нужно ми е време.

Александър се усмихна.

— Ще се справиш, не се съмнявам. — Видя приближаващия Кокианис. — Кажи му, че ми се е наложило да тръгна.

Излезе, без да погледне назад.

Анна Константелос живееше в нова висока сграда на „Патриарх Йоаким“, близо до площад „Колонаки“. Александър влезе във фоайето и погледна часовника си. Два и петдесет и шест. Докато изчакваше асансьора, се запита дали се е отървала от клиента си. Стигна до десетия етаж и откри апартамента й. Звънна. Тя не отвори веднага и той натисна бутона нетърпеливо. Най-после се появи и го пусна да влезе. Червената й копринена роба подсказваше, че отдолу е гола.

— Точен си — отбеляза тя. — Прекалено точен.

Той само я изгледа.

— Приятелят ми — бъбреше тя, докато прекосяваше боса стаята към бара — не бе склонен да си тръгне. Жена му е извън града за две седмици и той очакваше да прекарва по-голямата част от свободното си време с мен.

— Разочарованието му никак не ме засяга — отбеляза Александър с безразличие.

— Естествено — съгласи се Анна усмихната. — Той е шеф на една от най-големите брокерски къщи в Атина, но неговото богатство не е нищо в сравнение с твоето.

— Значи ли това, че имаш слабост към богати мъже?

— Разбира се — усмихна се тя. — Всичките ми любовници са богати. Само богат мъж може да си позволи да ме има.

— Ясно. — Изгледа я изпитателно. — Значи си скъпо удоволствие. Заслужаваш ли си парите?

— Любовниците ми смятат, че е така — отвърна Анна арогантно. Взе чаша. — Какво искаш?

— Теб.

Тя си наля узо.

— Доста си нетърпелив. Сигурен ли си, че няма да пийнеш с мен?

Той поклати глава.

— Не съм дошъл да пия.

— О, в това съм убедена — увери го Анна, приближи се и започна да разхлабва възела на вратовръзката му. — Но забравяш едно: още не сме уточнили цената.

— Колко? — попита той с равен тон.

— Зависи какво очакваш от мен — отвърна тя и отпи от питието си.

— Ясно. — Извади няколко едри банкноти от джоба и ги хвърли в краката й. — Това, предполагам, ще те задоволи.

Анна коленичи върху килима, събра банкнотите и бавно ги преброи.

— Доста пари са — отбеляза тя, вдигнала поглед към него.

— Искам да прекарам нощта тук. Ще се наложи да изляза по някое време, но ще се върна.

Тя кимна бавно.

— Доста пари са — повтори и приглади робата си. — Не си падаш по перверзии, нали?

— А ако е така?

Анна сви рамене.

— Ще получиш това, за което си платил. Но съм любопитна. Защо привлекателен мъж като теб плаща? Не се съмнявам, че можеш да имаш почти всяка жена, която пожелаеш.