Норма Бейшър - Игра на богове

Не е честно, помисли си Мередит. Вдигна косите си и ги закрепи на тила с няколко шноли. Отношението на Ник помрачи доброто й настроение, но тя нямаше да се поддаде на мрачни мисли. Стъпи във ваната и се потопи в облачето ухаеща пяна. Топлата вода с аромат на жасмин галеше кожата й като коприна. Изпитваше необходимост да се отпусне, да прогони напрежението, да забрави макар и за малко — за избора, който Ник я принуждавате да направи.

Стори й се, че чува шум откъм спалнята, но го отдаде на въображението си. След известно време реши, че е най-добре да си легне, за да не заспи във ваната. Изправи се и излезе от водата. Взе голяма кърпа, загърна се с нея и отиде в спалнята. Ник лежеше върху леглото със скръстени под тила ръце и гледаше безизразно, сякаш не я вижда.

— Започнах да мисля, че няма да се върнеш — сподели тя, докато прекосяваше стаята.

— Щеше ли да ти пука? — попита той с леден тон.

Мередит го погледна.

— Разбира се — отвърна тя и махна кърпата. Облече прозрачна копринена нощница и седна на леглото. Той се обърна с гръб към нея. — Според мен се държиш неразумно, Ник — промълви тя тихо. — По този начин нищо няма да се реши.

Извърна се с лице към нея.

— Държа се неразумно, защото те обичам и защото не желая да те изгубя?

Тя го погледна озадачено.

— Кое те кара да си мислиш, че ме губиш?

— Стига, Мередит — обади се той хладно. — За сляп ли ме вземаш? Да не смяташ, че не съм го предусещал?

— Представа нямам за какво говориш — отвърна тя суховато.

— От първия миг съм наясно колко си амбициозна — обясни той. — Но все се надявах, че онова, което открихме заедно, ще придобие за теб по-голямо значение от кариерата ти.

— А ти? — не се въздържа тя. — За теб то придоби ли по-голямо значение от твоята кариера?

— Как може въобще да питаш?

— Отговори ми — не се предаваше тя.

— Естествено!

Дори в тъмнината усещаше напрежението му.

— Тогава ми обясни нещо, защото наистина съм объркана. Защо аз автоматично трябва да знам, че държиш повече на мен, отколкото на работата си? А в същото време ти си убеден, че на мен не ми пука за теб, само защото съм приела предложение за работа в Ню Йорк за три седмици. Ти си отсъствал много дълги периоди. Имало е моменти, когато те е нямало по месец — напомни му тя.

— Ако ставаше въпрос само за три седмици, не бих се замислил за миг. — Той се надигна и се облегна на лакти. — Но и двамата сме наясно, че това е едва началото, нали? Имаш талант и си мотивирана. Залагаш твърде много на кариерата ти. Онези от телевизионната компания ще го забележат. Веднага ще ти предложат нещо постоянно и тогава какво ще стане с нас?

— Все още ще си принадлежим, Ник — промълви тя. — Няма да разполагаме с много време един за друг, — вярно, но винаги ще успяваме да се възползваме напълно от времето си заедно.

— Мередит, според теб колко дълго може да продължи това? И сутринта ти го казах: когато ти ще си седмици наред в Ню Йорк, а аз — на терен, ще ни става все по-трудно да откъсваме дори по ден, за да бъдем заедно. Ще започнем се отчуждаваме, преди да се усетим.

— След като е толкова лесно да бъдем разделени, излиза, че от самото начало не е имало никакъв шанс — възрази ти рязко.

— Случвало се е и с двойки, които са били заедно по-дълго от нас.

— Но ние досега издържахме заедно въпреки многото ни раздели? — обърна му внимание Мередит.

— Нито са били толкова много, нито толкова дълги, колкото ако приемеш постоянна работа в Ню Йорк — уточни той. — Въобще не си представям как точно ще вървят нещата.

— Може поне да опитаме.

Изгледа я продължително.

— Защо е толкова важно за теб?

Въпросът съдържаше нещо средно между любопитство и загриженост.

Мередит се отдръпна, сякаш я удариха.

— Не разбираш ли, Ник? Държа на кариерата си. Искам да съм финансово независима. Не желая да разчитам на друг, освен на себе си. Не желая да съм свързана с когото и да било — любовник, съпруг, който и да е — само защото ми плаща сметките. — Изгледа го разгневено. — Няма да прекарвам дните си в салони за красота или в пазаруване по „Родео драйв“! Никога няма да се задоволя с организиране на благотворителни мероприятия и да се усмихвам, докато лицето ми застине в изкривена гримаса. Моята работа ми доставя удоволствие! Допада ми вълнението, признанието за постигнатото от мен, а не заради мъжа, с когото живея! Толкова ли е нередно?

— След като независимостта ти е над всичко, защо изобщо дойде да живееш при мен? — попита той раздразнено.