Норма Бейшър - Игра на богове

Мередит се надигна от леглото и отиде до прозорците с изглед към плажа. От Ник нямаше и следа. Облече се и прекара гребен през косите си. Доволна бе, че Чък Уилард й предложи да си вземе свободен ден. През следващите няколко дни, докато се приготви за Ню Йорк, щеше да настъпи пълен хаос, а сега имаше възможност да прекара цял ден с Ник и дано никой отвън не ги безпокои. Отдавна трябваше да го направят. Знаеше, че днес Ник няма да ходи в студиото. Снощи бе оставил съобщение на телефонния секретар, че приключва със снимките по „график“ и два-три дни възнамерява да не се занимава с нищо. Днес ще бъде прекрасен ден, обеща си Мередит. Всяка секунда ще е специална.

Слезе долу и завари Ник до масата от червено дърво на терасата. Вдигна поглед и й се ухили, докато тя отваряше плъзгащите се стъклени врати.

— Добро утро, поспаливке! — поздрави той и протегна ръце към нея.

— Добро утро! — отвърна тя и се наведе да го целуне. — Рано-рано си станал. Защо не ме събуди?

— Нарочно. Намерих бележката ти, че си взела свободен ден, и реших да те оставя да си поспиш. — Отмести настрана броя на „Варайъти“, който четеше. Почивката ще ти е необходима. Довечера празнуваме.

Тя го погледна изненадано. От къде знаеше той? Разбира се — звъннал е в службата й снощи, след като си е тръгнала, и някой му е издрънкал новината. Вероятно Кей.

— Кой е издайникът? — попита тя.

Погледна я озадачен.

— Издайник ли?

— Няма защо да го прикриваш. Явно, разговарял си с някого от телевизията. — Настани се на стола срещу него. — Не се сърдя, но ми се щеше лично да ти го съобщя.

— Представа нямам за какво говориш, Мередит.

— Хайде, Ник…

— Сериозно. Представа нямам какво става в службата ти. А след последната ни вечеря с Кей не съм разговарял с никого от колегите ти — уточни той.

— Значи наистина не знаеш?

— Какво да знам?

— Следващите три седмици ще бъда в Ню Йорк като водеща на новините. — Забеляза странното му изражение. — Карла Гранели е командирована в Европа. Имали нужда от заместник и Чък Уилард ми каза, че са се спрели на мен. Преди време им изпратил мои записи — очевидно са останали впечатлени. Затова си взех свободен ден. Исках да прекарам малко време насаме с теб, преди да замина.

— Кога тръгваш? — попита той предпазливо.

— В четвъртък, веднага след излъчването. Чък твърди, че работата ми страшно им допаднала. Това може да се окаже само началото. Ако харесат представянето ми в Ню Йорк, нищо чудно да ми дадат постоянно място там. Не е ли забележително?

— Да, да — промърмори той раздразнено.

Извърна очи от нея и се загледа разсеяно към океана. Погледна лицето му — сякаш го виждаше за пръв път. Приличаше на разярено животно.

— Какво става, Ник? — попита тя. — Очаквах да се зарадваш за мен.

— О, направо съм очарован! Не ми ли личи? — попита той язвително. — Защо да не се радвам? Хукваш в Ню Йорк за три седмици…

— Не хуквам, както се изразяваш — спря го Мередит и посегна към кафето. — Това е част от работата ми… Съществена част.

— Част, която може да те остави в Ню Йорк за постоянно — обърна й внимание той.

Тя го изгледа за миг.

— Не бива да се изненадваш, Ник — промълви тя тихо. — Знаеш от самото начало какво огромно значение придавам на работата си. Наясно си, че не си представям цял живот да бъда местен новинар.

— Така е. Но не знаех, че май доста повече мислиш за напредък в кариерата си, отколкото за мен, за нас — сряза я той. — Досега не си давах сметка, че не би се поколебала и за секунда да ме зарежеш, ако телевизията ти направи по-добро предложение.

Вдигна ръка и ядно се почеса по тила.

— Не е вярно… — започна тя, изненадана от реакцията му.

— Не е ли? — Сините му очи я гледаха студено. — Да не се готвиш да ми съобщиш, че когато отидеш в Ню Йорк и ако ти направят предложение за постоянно място, няма да приемеш?

— Ами… Бих приела — отвърна Мередит искрено.

— И според мен е така — заяви Ник навъсено. — Никога не те е бивало да лъжеш. Прекалено прозрачна си. Емоциите и се изписват по лицето като неонов надпис.

Очите му бяха ледени.

— Тогава защо се съмняваш в чувствата ми към теб?

— Как да не се съмнявам, когато кариерата ти винаги е с приоритет?

— Не е лесно, Ник! — подхвана тя бързо. — Никога не съм възразявала срещу нещо, което трябва да направиш, за да напреднеш в твоята кариера. Не се оплаквам, когато снимаш на терен седмици наред. Винаги съм го приемала, защото знам колко ти е важно и го разбирам. Защо не постъпиш и ти по същия начин?