Мери Кларк - Престъпен експеримент

Емет Сейлъм! Той вдигна телефона.

— Тук Едгар Хайли.

— Доктор Хайли — гласът бе леденостуден. — Доктор Хайли от болницата „Крайст“ в Девън?

— Да. — Вледеняващ, сковаващ страх удебели езика му и накара устните му да изтръпнат.

— Доктор Хайли, снощи научих, че сте били лекуващ лекар на моя бивша пациентка, госпожа Ванджи Луис. Сега заминавам за Ню Йорк. Ще отседна в „Есекс Хаус“. Трябва да ви заявя, че възнамерявам да се консултирам със съдебния лекар в Ню Джърси относно смъртта на госпожа Луис. Взел съм и медицинската й документация. За да бъда честен към вас, предлагам ви да обсъдим нейния случай, преди да съм повдигнал конкретни обвинения.

— Докторе, обезпокоен съм от тона ви и от онова, за което намеквате. — Сега вече можеше да говори. Собствените му думи звучаха като късчета гранит.

— Пътниците за моя самолет вече се качват. Ще пристигна в „Есекс Хаус“ малко преди пет и ще отседна в стая 3219. Обадете ми се там. — Връзката прекъсна.

Когато Емет Сейлъм слезе от таксито, той вече го чакаше в „Есекс Хаус“. Бързо се вмъкна в асансьора, натисна копчето за тридесет и втория етаж, подмина стая 3219 и продължи, докато коридорът зави под прав ъгъл надясно. След малко на същия етаж спря и друг асансьор. Той чу как ключът изщрака и пиколото каза:

— Ето тук… заповядайте, доктор Сейлъм. — След минута гласът му прозвуча отново: — Благодаря ви, сър.

Изчака асансьора, повикан от пиколото. Коридорите бяха тихи. Но не задълго. Вероятно много от делегатите на конференцията на Американската медицинска асоциация щяха да отседнат тук. Винаги съществуваше опасност да попадне на някой познат. Но беше принуден да рискува. Трябваше да попречи на Доктор Сейлъм да се разприказва.

Бързо отвори кожената си чанта и извади преспапието, което само преди четиридесет и осем часа възнамеряваше да използва, за да накара Една да замлъкне. Нелепо, абсурдно — той, лечителят, лекарят, непрекъснато бе принуден да убива.

Пусна преспапието в джоба на палтото си, сложи ръкавици, стисна здраво чантата в лявата си ръка и почука на вратата.

Емет Сейлъм отвори. Току–що бе свалил сакото си.

— Забравихте ли нещо? — разнесе се гласът му. Очевидно си бе помислил, че е пиколото.

— Доктор Сейлъм!

Той протегна ръка, за да се здрависа с доктор Сейлъм, направи крачка напред, така че принуди по-възрастния мъж да отстъпи обратно в стаята, и затвори вратата след себе си.

— Аз съм Едгар Хайли. Радвам се да ви видя отново. Вие твърде бързо прекъснахте връзката и аз не успях да ви кажа, че имам уговорка да вечерям с колеги, които са отседнали тук за конференцията. Разполагам само с няколко минути, но съм убеден, че ще изясним всички въпроси.

Той продължаваше да върви напред, принуждавайки другия да отстъпва. Прозорецът зад доктор Сейлъм беше широко отворен. Вероятно бе помолил за това пиколото, защото в стаята беше много горещо. Первазът беше твърде нисък. Той присви очи.

— Опитах се да ви позвъня, но вътрешният ви телефон не беше в ред.

— Невъзможно. Току-що разговарях с централата.

Изведнъж доктор Сейлъм стана враждебен и на лицето му се изписа напрегнато изражение.

— Извинявам се в такъв случай. Но няма никакъв проблем. Държа заедно да прегледаме документацията на госпожа Луис. Донесох я, тук в чантата ми е. — Бръкна в джоба си за преспапието и после извика: — Докторе, зад вас, внимавайте!

Другият се извърна. Стиснал здраво преспапието, той го стовари върху черепа на Сейлъм. От удара Емет Сейлъм залитна и се строполи върху перваза на прозореца.

След като мушна преспапието обратно в джоба си, Едгар Хайли сключи ръце около ходилото на Емет Сейлъм и направи рязко движение нагоре и напред.

— Не, не! За бога! — Почти загубилият съзнание човек се преметна през перваза на прозореца.

Хайли наблюдаваше безстрастно как Сейлъм се просна върху покрива на пристройката петнадесет етажа по-надолу.

При падането на тялото се чу глухо тупване.

Беше ли го видял някой? Сега трябваше да бърза. От сакото на Сейлъм, оставено върху леглото, той извади връзка ключове. Най-малкото ключе пасна на дипломатическото куфарче, оставено в коридора.

Папката с медицинската документация на Ванджи Луис беше най-отгоре. Той я грабна, мушна я в собствената си чанта, заключи отново куфарчето на Сейлъм и върна ключовете в джоба на сакото му. Извади преспапието от джоба си и го прибра при папката. От раната не беше пръснала кръв, но преспапието беше лепкаво.