Мери Кларк - Престъпен експеримент

На паркинга имаше пет-шест коли. Той се вмъкна между един джип и една лимузина. Колата му изчезна между двата големи автомобила. Сложи си хирургическите ръкавици и премести преспапието в джоба на палтото си. Предпазливо се измъкна навън, затвори безшумно вратата на колата и изчезна в плътната сянка на сградата. Безмълвно благодари на Бога, че Една живее в крайния апартамент. Нямаше абсолютно никакъв риск да сбърка.

Транспарантът на спалнята й бе спуснат почти до долу, но на прозореца имаше саксия. Краят на щората се беше закачил на растението и през процепа спокойно можеше да се надзърне вътре. Стаята се осветяваше от лампите във фоайето. Прозорецът беше открехнат. Вероятно беше във всекидневната или в онази част, която ползваше като трапезария. Долови приглушения звук на телевизионно предаване. Реши да влезе през прозореца.

Озърна се бързо наоколо и за сетен път се увери, че районът е пуст. Със стоманени пръсти в ръкавици вдигна прозореца, безшумно дръпна транспаранта и тихичко премести саксията на земята. По-късно тя щеше да бъде явно доказателство за начина на проникване в апартамента. Вкопчи се в перваза на прозореца. За едър човек беше удивително подвижен.

Вече се намираше в спалнята. На приглушената светлина обгърна с поглед девичата подреденост, бродираната покривка на леглото, разпятието над него, снимката в рамка на възрастна двойка, тясната дантела върху издраскания махагонов фурнир на тоалетната масичка.

Следваше неизбежната част, онази, която го отвращаваше. Бръкна в джоба си и напипа преспапието. Реши да я удари с него. Беше прочел преди време, че някакъв доктор бил обвинен в убийство поради съвършената прецизност на удара с нож. Не можеше да рискува медицинските му познания да го издадат. Нали точно те го бяха докарали дотук.

Прекоси на пръсти малкия вестибюл. Вдясно — банята. Метър и половина по-напред вляво — всекидневната. Внимателно надзърна вътре. Телевизорът работеше, но стаята беше празна. Долови скърцане на стол. Трябва да е на масата за хранене. Безкрайно предпазливо прекоси всекидневната. Ето това беше моментът. Ако го видеше и се разкрещеше…

Но Една се оказа с гръб към него. Загърната в син вълнен халат, тя се беше отпуснала в стол в края на масата. Едната й ръка почиваше до огромна чаша за коктейли, а другата беше отпусната в скута й. Високата кана пред нея беше почти празна. Главата й беше клюмнала на гърдите. Едва доловимото равномерно дишане му подсказа, че е заспала. Миришеше силно на алкохол.

Той бързо прецени ситуацията. Погледът му падна на съскащия радиатор вдясно от масата. Беше стар модел, с остри, открити тръби. Дали да не опита да мине без преспапието? Може би…

— Една — прошепна той.

— Как… о-о… — Тя го погледна със замъглени очи. Смутена, понечи да се изправи, като непохватно се извърна на стола си. — Докторе…

Мощен тласък я запрати назад. Главата й се блъсна в радиатора. В мозъка й избухнаха ослепителни светлини. О, тази болка! О, Господи, тази болка! Една въздъхна. Успокояващата топлина на рукналата кръв я отнесе в мрака. Болката се разпростря, засили се, стана непоносима, почна да се разнася, изчезна…

Той отскочи назад, за да се предпази от плисналата кръв, а после предпазливо се надвеси над тялото. Докато я гледаше, пулсът на гърлото й трепна за последен път и спря. Приближи лицето си до нейното. Беше престанала да диша. Той пусна преспапието обратно в джоба си. Вече нямаше да му трябва. Излишно беше и да я ограбва. Щеше да изглежда, че е паднала сама. Беше късметлия. Явно му е било писано да се отърве невредим.

Бързо се върна по стъпките си обратно във всекидневната. Огледа се, за да се увери, че паркингът е все така пуст, след което прекрачи перваза, сети се да върне саксията на старото място, дръпна транспаранта и притвори прозореца по същия начин, както го беше оставила Една.

Точно в този момент долови настоятелния звук на входен звънец… нейния звънец! Огледа се като обезумял. Земята, твърда и суха, не предлагаше никакви доказателства, че отпечатъците от стъпки са негови. Первазът на прозореца беше безупречно чист. Нямаше слой прах, по който да останат петна. Той го беше прекрачил, така че по бялата повърхност не бяха останали следи от обувките му.

Изтича при колата си. Моторът заработи почти безшумно. Без да светва предните фарове, той напусна жилищния комплекс. Включи светлините едва когато наближи шосе номер 4.

Кой беше дошъл у Една? Кой стоеше на прага й? Дали този човек щеше да се опита да влезе? Една беше мъртва. Вече не можеше да клюкарства за него. Но беше на косъм, просто на косъм.