Мери Кларк - Престъпен експеримент

Само че днес Хилда пристигна по-рано от обикновено. Стоеше във фоайето и му говореше нещо, докато той си обличаше сивото палто от туид. Подаде му чантата и шапката. Беше невъзможно в нейно присъствие да измъкне обувката от шлифера си и да я премести в чантата. Какво щеше да си помисли тя? Но нямаше значение. Шлиферът беше окачен в дъното на дрешника. Тя нямаше причини да го пипа. Тази вечер, след като приключи с Една, щеше да се прибере у дома, а утре щеше да се отърве от мокасините.

По щастливо стечение на обстоятелствата Една живееше съвсем близо до болницата. Ето защо той знаеше къде се намира апартаментът й. Няколко пъти, когато я сковаваше ишиас, той й беше носил работа за вкъщи. Сега беше необходимо само да провери номера, за да бъде съвсем сигурен. Трябваше да го извърши така, че да изглежда като убийство при грабеж. Кабинетът на Кейти де Мейо щеше да участва в разследването, но с положителност никога нямаше да свържат убийството на някаква си счетоводителка нито с нейния работодател, нито с Ванджи Луис.

Щеше да вземе портфейла й и някакви бижута. Напрегна се и си спомни, че тя притежаваше брошка във формата на пеперуда с мъничък рубин и един годежен пръстен с миниатюрен диамант. Показа му ги преди няколко месеца, когато мина да й остави работа.

— Това беше пръстенът на мама, докторе — обясни тя с гордост. — Те с татко се влюбили един в друг още на първата си среща и той й го подарил на втората. Можете ли да си представите, по онова време и двамата минавали четиридесетте! Татко ми го даде, когато мама почина. Това беше преди три години, а вие знаете, че той я надживя само с два месеца. Разбира се, мама имаше по-тънки пръсти, затова го нося на кутрето. А брошката й подари за десетата годишнина от сватбата.

Той едва издържа досадната декламация, но сега си даде сметка, че като всичко останало тя се оказа потенциално полезна. Тогава стоеше до леглото й, а тя държеше евтината си пластмасова кутийка за бижута в чекмеджето на нощното шкафче. Пръстенът, брошката и портмонето бяха леснопреносими и щяха да докажат по безспорен начин, че убийството е извършено с цел грабеж.

После ще се отърве от тях и от обувките и това ще бъде краят.

Без да се смята Кейти де Мейо. Той навлажни горната си устна с вътрешната част на долната. Устата му беше пресъхнала.

Трябваше да мисли за апартамента на Една. Как щеше да влезе? Дали да не позвъни на входната врата, да я остави да го пусне вътре? Ами ако не е сама?

Само че тя със сигурност щеше да бъде сама. Прибираше се вкъщи да пие. Можеше да го прецени по нервните й, нетърпеливи движения, докато я наблюдаваше от коридора. Тя беше развълнувана, разтревожена и очевидно ангажирана изцяло с историите, които искаше да разкаже утре на ченгетата.

Изби го студена пот само при мисълта, че можеше да й хрумне да си поговори с пациентките на рецепцията, преди да го е уведомила за случилото се с Ванджи. Такива като Една копнеят за публика. Чуйте ме! Обърнете ми внимание! Аз съществувам!

Не за дълго, Една, не за дълго.

Вече караше в нейния район. Миналия път остави колата си отзад, на едно от местата за гости. Дали сега да спре направо там? Беше студено, ветровито и мрачно. Наоколо едва ли щеше да има хора. Ако дойдеше някой, той щеше да бърза и нямаше да забележи една съвсем обикновена тъмна на цвят и средна по цена кола. Миналия път беше заобиколил пеша секцията, в която се намираше нейното жилище. Тя живееше в последния апартамент на партера. Гъсти храсти се мъчеха да скрият ръждясала телена ограда, разделяща комплекса от една стръмнина, която се спускаше на около три метра и свършваше с релси — разклонение на главната жп линия.

Прозорецът на спалнята й гледаше към паркинга.

Точно под него имаше високи неподрязани храсти. Беше доста нисък, доколкото си спомняше. Ами ако не е заключен? До този момент, в случай че бе преценил правилно, Една щеше да е ужасно пияна. Можеше да влезе и да излезе през прозореца. Това щеше да направи грабежа още по-достоверен. Иначе трябваше да позвъни на вратата, да влезе, да я убие и после да си тръгне. Дори и да го забележеха, щеше да каже, че е наминал да й остави някои документи, но после се е отказал, защото е била пияна. Натрапникът трябва да е дошъл след това. Никой нормален човек няма да обвини богат доктор за това, че е ограбил една бедна счетоводителка.

Доволен, той намали ход, докато приближаваше жилищния комплекс. Двойните секции, напълно еднакви, изглеждаха голи и окаяни в студената февруарска нощ.