Мери Кларк - Престъпен експеримент

Внезапно се приведе към зародиша. Бързо го освободи от плацентата и внимателно го огледа на силна светлина. Беше ли възможно?

Само идея, едно подозрение, което беше длъжен да провери. Човекът, който му беше необходим, се казваше Дейв Брод. Той отговаряше за предродовата диагностика в болницата „Маунт Синай“. Щеше да му прати този зародиш за мнение.

Ако това, което смяташе, се окажеше истина, щеше да има достатъчно основателна причина капитан Луис да бъде разстроен от бременността на съпругата си.

Може би дори достатъчно разстроен, за да я убие!

Скот Майерсън, окръжният прокурор на Вали, насрочи среща в пет часа в кабинета си с Кейти, Ричард и двамата детективи от екипа по убийствата, натоварени с разследването на самоубийството на Ванджи Луис. Кабинетът на Скот не отговаряше на телевизионния образ за покоите на прокурора. Беше съвсем малък. Стените бяха боядисани в болезнено жълто. Мебелите бяха овехтели; старите папки бяха посивели, а прозорците гледаха към местния затвор. Кейти пристигна първа. Предпазливо се отпусна в един относително удобен допълнителен стол. Скот я погледна с прикрита усмивка. Той беше дребен човечец с удивително плътен глас. Очила с дебели рамки, тъмни, добре поддържани мустаци и безупречно ушит старомоден костюм, който му придаваше по-скоро вид на банкер, отколкото на блюстител на закона. През целия ден бе в съда по дело, което водеше лично, и се беше чул с Кейти само по телефона. Сега огледа превързаната й ръка, синината под окото и гримасата, в която се сгърчваше лицето й, щом помръднеше тялото си.

— Благодаря ти, че дойде, Кейти — каза той. — Зная колко си претоварена и съм ти признателен. Но по-добре утре си вземи почивен ден.

Кейти поклати глава.

— Не, нищо ми няма, пък и тази неразположеност ще отмине до утре сутринта.

— Добре, но запомни, ако се почувстваш зле, веднага се прибирай вкъщи. — После стана делови: — Случаят „Луис“. С какво разполагаме?

Ричард и детективите пристигнаха, докато тя говореше. Мълчаливо се настаниха на останалите три сгъваеми стола.

Скот слушаше и потропваше с молив по бюрото си. После се обърна към детективите.

— А вие какво ми носите?

Фил Кънингам извади бележника си.

— Това място не е било вила за меден месец. Семейство Луис са ходили на няколко съседски събирания. — Той хвърли поглед към Кейти. — Сестра ти явно се е опитвала да ги приобщи. Всички са харесвали Крис Луис, смятали са Ванджи за досадна, явно го е ревнувала непрекъснато. Липса на всякакъв интерес към каквито и да било дейности на общността. На събирания винаги се държала за него и ужасно се разстройвала, ако разговарял с друга жена повече от пет минути. Той бил много търпелив с нея. Една от съседките сподели как след едно такова събиране мъжът й казал, че ако той бил женен за Ванджи, щял да я убие с голи ръце. А след като забременяла, вече станала наистина непоносима. През цялото време говорела само за бебето.

Чарли беше отворил собствения си бележник.

— Потърсиха я от акушеро-гинекологичния кабинет, за да й насрочат консултация. Казах, че утре ще отидем в болницата, за да разговаряме с нейния лекар.

Ричард заговори тихо:

— Има няколко въпроса относно състоянието на Ванджи Луис, които бих искал да задам на този неин лекар.

Скот го погледна.

— Свърши ли с аутопсията?

— Да. Смъртта без всякакво съмнение е причинена от цианкалий. Починала е моментално. Устата и гърлото бяха силно изгорени. Което води до критичната точка.

Върху кантонерката имаше кана с вода и няколко картонени чаши. Ричард стана, отиде дотам и наля солидно количество в една от чашите.

— Добре — каза той, — да речем, че това е пълно с разтворен цианкалий. Смятам да се самоубия. Поемам голяма глътка. — Той бързо преглътна. Чашата все още бе наполовина пълна. Останалите го наблюдаваха напрегнато. Той вдигна картонената чаша. — По моя преценка Ванджи Луис трябва да е изпила поне стотината грама, които аз погълнах току-що, за да има това количество цианкалий, което установихме в кръвта й. До тук добре. Но възниква един проблем. Отвън устните, брадичката и дори шията й са изгорени. Единственият начин, по който би могло да се случи, е тя да е изплюла част от течността… при това доста голяма част от нея. Но ако е погълнала толкова, колкото споменахме, на една глътка, това означава, че устата й е била празна. Тогава какво е направила — поела е следваща глътка и след това е изплюла течността? Изключено. Реакцията е мигновена.