Мери Кларк - Престъпен експеримент

„Кейти, — помисли си той, — защо не ми каза? Кейти, защо смяташе, че трябва да го изживееш сама? Никой не би могъл. Кейти, можехме да се чувстваме толкова добре заедно. О, Кейти, можехме да имаме онова, което имат Моли и Бил. Ето го, очаква само да протегнем ръце. Кейти, ти също го почувства. Само че го потискаше. Защо? Защо? Само ако ми се беше доверила, ако ми беше казала, че ходиш при Хайли. Никога нямаше да ти позволя да го доближиш. Как така не разбрах, че си болна? Защо не те накарах да ми кажеш? Кейти, желая те. Не умирай, Кейти. Чакай. Позволи ми да те намеря. Кейти, дръж се!“

Вече бяха в болницата. С рев в паркинга навлизаха и други полицейски коли. Изтичаха нагоре по стълбите във фоайето. С изопнато от тревога лице, Фил командваше издирването.

Бил и Моли пристигнаха тичешком. Моли хлипаше. Бил беше мъртвешки спокоен.

— В момента насам пътува Джон Пиърс. Той е най-добрият хематолог в Ню Джърси. Тук разполагат със солиден запас от кръв, а можем да вземем още и от кръвната банка. Намерихте ли Кейти?

— Още не.

Леко открехнатата врата към аварийното стълбище се отвори рязко. От нея изтича млад полицай.

— На етажа на моргата е. Мисля, че е свършила.

Секунди по-късно Ричард я държеше в обятията си. Кожата и устните й бяха восъчни. Не можеше да напипа никакъв пулс.

— Кейти… Кейти!

Бил стисна рамото му.

— Нека я качим горе. Ако изобщо има някакъв шанс, трябва да действаме бързо.

Намираше се в някакъв тунел. В дъното се виждаше светлина. Там накрая беше топло. Щеше да стигне съвсем лесно. Но някой я задържаше. Не я пускаше да тръгне. Някакъв глас. Гласът на Ричард. „Дръж се, Кейти, дръж се!“

Така й се искаше да не се връща. Беше толкова трудно, толкова тъмно. Много по-лесно щеше да бъде да продължи напред. „Дръж се, Кейти!“

С въздишка тя се обърна и пое обратно.

В понеделник вечерта Ричард влезе на пръсти в стаята на Кейти с голям букет рози в ръка. От неделя сутринта тя бе вън от опасност, но не бе останала будна достатъчно дълго, за да каже повече от една-две думи.

Той сведе поглед към нея. Очите й бяха затворени. Реши да излезе и да помоли сестрата за ваза.

— Просто ги остави на гърдите ми.

Той рязко се обърна.

— Кейти! — Дръпна един стол. — Как се чувстваш?

Тя отвори очи и направи гримаса към апарата за кръвопреливане.

— Чувам, че вампирите стачкуват. Оставям ги без работа.

— Вече си по-добре. — Надяваше се, че внезапната влага в очите му е останала незабелязана.

Но Кейти я видя. Със свободната си ръка тя нежно се пресегна нагоре и прокара пръст по клепачите му.

— Преди да заспя отново, кажи ми, моля те, какво се случи. Иначе ще се събудя към три часа призори и ще се мъча да свържа фактите. Защо Едгар Хайли е убил Ванджи?

— Правил е експерименти със свои пациентки, Кейти. Знаеш за бебето в епруветка в Англия, разбира се. Хайли е бил много по-амбициозен от това просто да произвежда бебета ин витро за техните родители. Правил е опити да взема зародиши от жени, които искат да абортират, и да ги имплантира в утробата на стерилни жени. И е успял! През тези осем години е разбрал как да овладее имунната система на майката приемник, така че да не отхвърли чуждия зародиш. Имал е един абсолютен успех. Показах архива му на хората от лабораторията за изследване на плодовитостта в болницата „Маунт Синай“. Те ми казаха, че Едгар Хайли е направил огромен скок в изследванията на бластоцистния и ембрионалния стадий на развитие на зародиша.

— Но след този успех е пожелал да открие нещо ново — продължи той. — Ана Хоран, една жена, на която е направил аборт, твърди, че тя е променила решението си и е искала да задържи детето си, но той я упоил и извадил плода от утробата й, докато тя е била в безсъзнание. Тя е права — точно така е било. В същия този момент Ванджи Луис го е чакала в съседната стая, готова за имплантация. Тя самата е смятала, че ще й бъде приложено някакво лечение, което ще й помогне да забременее със собствено дете. Хайли изобщо не е очаквал, че Ванджи ще задържи толкова дълго зародиша с азиатски черти, въпреки че системата му е била усъвършенствана до такава степен, че въпросът за принадлежност към дадена раса не е бил от значение.

Когато Ванджи не е направила спонтанен аборт, той не е намерил сили да унищожи зародиша. Решил е да го изкара до термина, а тогава кой би могъл да го обвини, че Ванджи е родила дете с азиатска кръв? Естествената майка, Ана Хоран, е женена за представител на бялата раса.