При сейфа движенията му станаха бързи и точни. Отвори стъкленицата и изсипа кристалчетата цианкалий в чашата си. Когато по изражението на Ричард Каръл пролича, че той е разбрал какво става, Хайли вдигна чаша в подигравателен тост.
— Не! — изкрещя Ричард и се втурна към него, но Едгар Хайли поднесе чашата към устните си и бързо погълна съдържанието й.
Докато Хайли се свличаше на пода, Ричард успя да избие чашата от ръката му, но осъзна, че е твърде късно. Четиримата мъже наблюдаваха безпомощно, докато виковете и стенанията му заглъхнаха в мъчително безмълвие.
— О, господи! — прошепна по-младият детектив и хукна навън от стаята с позеленяло лице.
— Защо го направи? — попита другият. — Каква ужасна смърт!
Ричард се приведе над тялото. Лицето на Едгар Хайли беше сгърчено, по устните му бе избила пяна. Изпъкналите сиви очи бяха широко отворени и изцъклени. Можеше да направи толкова добро, помисли си Ричард. Вместо това той бе един егоцентричен гений, използвал дадените му от Бога способности, за да експериментира с живота.
— Щом се свързах с нюйоркската полиция, той разбра, че повече не може да лъже или да си разчиства пътя с убийства — каза Скот. — Ти беше прав за него, Ричард.
Ричард се изправи, отиде до бюрото и прочете имената върху етикетите на папките. БЪРКЛИ. ЛУИС.
— Ето това са архивите, които търсим. — Той отвори папката на Бъркли. На първата страница пишеше: Елизабет Бъркли, тридесет и девет годишна, от днес е моя пациентка. Тя не може да забременява и никога няма да има свое дете. Реших тя да бъде следващият изключителен обект на моите изследвания.
— Тук има история на заболяването — каза той тихо.
Скот се беше надвесил над тялото.
— И като си помислиш, че този луд беше лекар на Кейти — измърмори той.
Ричард престана да чете папката на Лиз Бъркли и вдигна поглед.
— Какво? — попита той. — Нима искаш да кажеш, че Хайли е лекувал Кейти?
— Тя имаше час при него в сряда — отвърна Скот.
— Имала е какво?
— Случайно го спомена, когато… — Телефонът го прекъсна. Скот вдигна слушалката. — Да. — После каза: — Съжалявам, не е доктор Хайли. Кой се обажда, моля? — Изражението му се смени. Моли Кенеди. — Моли?
Ричард го изгледа втренчено. Внезапно тревожно чувство го сграбчи за гърлото.
— Не — каза Скот. — Доктор Хайли не може да се обади. Какво има?
Известно време слуша мълчаливо, после закри с ръка долната част на слушалката.
— О, господи! — възкликна той. — Тази вечер Хайли е приел Кейти в „Уестлейк“ и после тя е изчезнала.
Ричард грабна телефона.
— Моли, какво се е случило? Защо Кейти е ходила там? Какво искаш да кажеш с това „изчезнала“?
После само слушаше.
— Хайде, Моли, Кейти никога няма да избяга от болница. Би трябвало да го знаеш. Чакай малко.
Той хвърли телефона и трескаво разпръсна папките върху бюрото. Най-отдолу в купа откри онази, която се ужасяваше да намери. ДЕ МЕЙО, КАТЛИЙН. Отвори я и погледът му пробяга по листовете, а докато четеше, лицето му пребледняваше все повече и повече. Стигна до последния абзац.
Със спокойствието на отчаянието той вдигна слушалката.
— Моли, дай ми Бил — нареди той. — Скот и детективите го чуха да казва: — Бил, Кейти кърви някъде из болница „Уестлейк“. Обади се на лабораторията им. Ще ми трябва банка нулева отрицателна в мига, в който я намерим. Кажи им да имат готовност да вземат кръвна проба и да направят анализ за хемоглобин, хематокрит, тип и съвместимост за четири банки прясна кръв 12 12 При нарушено кръвосъсирване се прелива прясна кръв без традиционните консерванти и антикоагуланти. — Б.пр.
. Кажи им да приготвят една операционна. Ще се видим там. — И затвори.
Невероятно, помисли си той. В състояние си да действаш въпреки съзнанието, че може би вече е твърде късно. Обърна се към детектива на бюрото:
— Обади се в болницата. Изтегли хората, които правят обиск в кабинета на Хайли, и ги прати да търсят Кейти. Кажи им да гледат навсякъде — във всички стаи и гардероби. Нареди на целия персонал да помага. Всяка секунда е ценна.
Без да чака инструкции, по-младият следовател хукна да запали колата.
— Хайде, Ричард — каза рязко Скот.
Ричард грабна папката на Кейти.
— Трябва да знаем какво й е направил. — За момент хвърли поглед към тялото на Едгар Хайли. Закъсняха с няколко секунди да предотвратят смъртта му. Щяха ли те да се окажат фатални за Кейти?
Седеше прегърбен до Скот на задната седалка, докато полицейската кола се носеше в нощта. Хайли беше дал на Кейти хепарин преди около час. Той беше бързодействащ.
Читать дальше