Мери Кларк - Престъпен експеримент

Скот си помисли за играта на клечки, която толкова обичаше като дете. Трябва да отделиш клечките от купа една по една, без да докосваш останалите. Мръднеш ли някоя, губиш. Скот играеше сръчно. Бедата обаче беше, че колкото и да внимаваше, в един миг купът се сриваше.

Косвените улики бяха нещо подобно. Заедно изглеждаха впечатляващи. Вземеш ли ги една по една, започват да се пропукват.

До него на задната седалка седеше Ричард. Той беше настоявал да насочат подозренията си към Едгар Хайли и сега се носеха през „Паркууд“ с включени сирени. Ричард беше вдигнал градуса на това разследване до точката на кипене с твърдението си, че ако знае, че е заподозрян, Едгар Хайли може да унищожи всички улики.

Едгар Хайли беше известен лекар, прекрасен гинеколог. Много важни хора му бяха безкрайно задължени заради бебета, които с негова помощ се бяха родили в семействата им. Ако всичко това се окажеше лов на вещици, прокуратурата щеше да стане обект на атаки както от страна на пресата, така и на обществеността.

— Скапана работа. — Скот не усети, че го каза на глас.

Потънал в мисли, Ричард се обърна към него, смръщил лице.

— Кое е скапана работа?

— Цялата тази история — обискът, предположението, че Хайли е съчетание от гений и убиец. Ричард, какви доказателства имаме? Гъртруд Фицджералд смята, че Хайли е отворил чекмеджето на нощното шкафче, за да вземе обувката. Крис Луис мисли, че е зърнал Едгар Хайли в „Есекс Хаус“. А ти пък смяташ, че Хайли е вършил медицински чудеса. Виж, дори ако съдебните заседатели не върнат обвинителния акт, в което се съмнявам, един добър адвокат може да приключи с цялата тази каша дори и без дело. Почти съм решил да се връщаме.

— Недей! — Ричард сграбчи Скот за ръката. — За бога, длъжни сме да пипнем архива му.

Скот се облегна назад и освободи ръката си.

— Скот — продължи да настоява Ричард, — забрави всичко останало, помисли за бременните, починали в „Уестлейк“. Само това е достатъчно основание за разследване.

Полицейската кола зави и навлезе в елегантната западна част на „Паркууд“.

— Добре — отсече Скот. — Но помни ми думата, Ричард, до утре и двамата може да съжаляваме за тази екскурзия.

— Съмнявам се — отвърна кратко Ричард. Искаше му се да може да преодолее растящата тревога, която свиваше стомаха му на топка. Тя нямаше нищо общо с настоящия момент, с конкретния случай.

Беше свързана с Кейти. Ужасно се притесняваше за нея без всякакво логично основание. Защо?

Колата навлезе в една алея.

— Е, това е — каза Скот кисело.

Двамата детективи, които седяха отпред, скочиха от колата. Докато излизаше, Ричард забеляза, че завесите, закриващи крайния десен прозорец на къщата, леко помръднаха.

Бяха паркирали зад черна кола с табели МД. Скот пипна капака на мотора.

— Още е топъл. Прибрал се е скоро.

По-младият детектив, който беше шофирал, похлопа настоятелно на входната врата. Зачакаха. Скот потропваше нетърпеливо с крака, като се мъчеше да ги стопли.

— Защо не натиснеш звънеца? — попита той с раздразнение. — Нали затова е там.

— Видяха ни — обади се Ричард. — Той знае, че сме тук.

Младият следовател точно вдигаше пръст към звънеца, когато вратата се отвори. В преддверието стоеше Едгар Хайли.

Скот заговори пръв.

— Доктор Хайли?

— Да? — Тонът беше студен и въпросителен.

— Доктор Хайли, аз съм Скот Майерсън, областният прокурор на Вали. Имаме разрешително за обиск на това жилище и е мой дълг да ви уведомя, че сте заподозрян в насилствената смърт на Ванджи Луис, Една Бърнс и доктор Емет Сейлъм. Имате право да се консултирате с адвокат. Можете да откажете да отговаряте на въпроси. Всичко, което кажете, може да бъде използвано против вас в съда.

Заподозрян. Те не бяха сигурни. Не бяха намерили Кейти. Всичките им улики явно бяха само косвени. Отстъпи встрани и отвори по-широко вратата, за да ги пусне да влязат. В гласа му прозвуча сдържан гняв.

— Не разбирам причините за това натрапване, но, моля, заповядайте, господа. Ще отговоря на всичките ви въпроси. Домът ми е на ваше разположение за обиск. Но трябва да ви предупредя, че когато се консултирам с адвокат, то ще бъде, за да заведа дело срещу областната прокуратура и срещу всеки един от вас лично.

Когато напусна болницата в Девън, той заплаши със съд, в случай че от разследването изтече и една дума. И в по-голямата си част то бе запазено в тайна. Впоследствие успя да види досието си в клиниката „Кралица Мери“ в Ливърпул и там не се споменаваше нито дума по този въпрос.