Мери Кларк - Престъпен експеримент

Съвсем съзнателно ги отведе в библиотеката. Знаеше, че представлява внушителна фигура, седнал зад масивното бюро в якобински стил. Беше изключително важно да ги обезкуражи, да им попречи да задават въпроси по същество.

С жест, който трудно скриваше презрението му, той им посочи кожения диван и креслата. Прокурорът и доктор Каръл седнаха, другите двама мъже останаха прави. Скот му подаде напечатания текст на предупреждението „Миранда“. Той го подписа с явна неприязън.

— Ще започнем с обиска — каза по-възрастният детектив учтиво. — Къде държите медицинската си документация, доктор Хайли?

— В кабинета си, разбира се — отвърна той рязко. — Но, моля, уверете се сами. Убеден съм, че ще го сторите. В това бюро има чекмедже с папки, съдържащи лична документация. — Той стана, отиде до бара и си наля „Чивас Ригал“ в голяма кристална чаша. Бавно добави няколко кубчета лед и газирана вода. Не спази ритуала да предложи питиета и на останалите. Ако бяха дошли само няколко минути по-рано, той все още щеше да държи папката на Кейти в чекмеджето на бюрото си. Те бяха опитни следователи. Можеха да забележат двойното дъно на това чекмедже, но никога нямаше да открият сейфа… освен ако не разбиеха цялата къща.

Настани се на един стол с висока облегалка и тапицерия от рипсено кадифе недалече от камината. Отпиваше от скоча си и ги наблюдаваше студено. Когато влезе в библиотеката, мисълта му беше така ангажирана, че изобщо не забеляза огъня, който Хилда беше напалила за него. Гореше великолепно. По-късно щеше да си донесе тук яйцата с топено сирене и виното.

Разпитът започна. Кога за последен път бе видял Ванджи Луис?

— Както обясних на госпожа Де Мейо…

— Вие сигурен ли сте, докторе, че госпожа Луис не е влизала в кабинета ви в понеделник вечерта, след консултацията си при доктор Фукито?

— Както съобщих на госпожа Де Мейо… — Те нямаха доказателства. Абсолютно никакви доказателства.

— Къде бяхте в понеделник вечерта, докторе?

— Вкъщи. Точно където ме виждате сега. След приемните си часове веднага се прибрах у дома.

— Някой обажда ли ви се по телефона?

— Не, доколкото си спомням.

Службата за приемане на телефонни обаждания не беше записала никакви съобщения. Той беше проверил.

— Ходихте ли в апартамента на Една Бърнс във вторник вечерта?

Усмивката му бе презрителна.

— Не, не, съм.

— Ще ви поискаме няколко косъма за проба.

Косми за проба. Може би бяха намерили такива върху Една или из апартамента й? Ами Ванджи? Но той беше в апартамента на Една в сряда заедно с полицията. А Ванджи винаги идваше в кабинета с онова черно палто. Дори и в случай, че отделни косми бяха намерени до мъртвото тяло, наличието им можеше да бъде обяснено.

— Бяхте ли в „Есекс Хаус“ вчера след пет часа?

— Категорично не.

— Ние имаме свидетел, който е готов да потвърди под клетва, че ви е видял да слизате от асансьора около пет и половина.

Кой го беше видял? Когато излезе от асансьора във фоайето, той се огледа внимателно. Беше убеден, че наоколо не се вижда никакъв познат. Може би блъфираха. Във всеки случай разпознаването от очевидец не се ползваше с добро име и се считаше за недостатъчно надеждно.

— Не съм бил в „Есекс Хаус“. Снощи бях в Ню Йорк, в „Карлайл“! Често вечерям там. Всъщност за мое съжаление, докато се хранех, ми откраднаха медицинската чанта.

Даде им информацията доброволно, създавайки впечатлението, че не отказва съдействие. Обаче направи грешка, че спомена името на Кейти де Мейо. Щеше ли да прозвучи естествено да уведоми тези хора, че е изчезнала от болницата? Очевидно те не знаеха, че в момента тя е негова пациентка. Явно сестра й още не се е свързала с тях. Не. Не споменавай нищо по този въпрос. Поверителна информация между лекар и пациент. По-късно щеше да им обясни: „Щях да ви кажа, разбира се, но предположих, че госпожа Де Мейо е избягала от болницата в пристъп на нервна превъзбуда. Реших, че ще й бъде твърде неприятно, ако този факт бъде отразен в служебното й досие.“

Само че с чантата беше глупаво — не биваше да споменава за кражбата.

— Какво имаше вътре? — интересът на прокурора изглеждаше формален.

— Комплект за оказване на първа помощ, малко лекарства. Едва ли си заслужават усилията на крадеца. — „Дали да спомене, че е имало и папки? Не.“

Прокурорът почти не го слушаше. Той направи знак на по-младия следовател.

— Донеси онзи пакет от колата.

Какъв пакет? Пръстите му стиснаха стъклената чаша. Номер ли беше?