Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

На гостите бяха дадени собствени апартаменти, всеки с балкон и с величествена гледка, и — не на последно място — на всеки гост беше осигурена една млада жена за следобедното удоволствие. Също както и вината, те бяха най-прелестните, не от Европа, а от Южна Корсика. Пет от най-красивите девици, които можеха да бъдат открити сред хълмовете. Нощта настъпи и най-величественият банкет, на който вила Матарезе някога беше свидетел, беше даден в голямата зала. Когато той започна, слугите поставиха бутилките с бренди пред гостите и им беше заповядано да отидат в кухнята. На музикантите беше наредено да вземат инструментите си, да излязат в градините и да продължат да свирят. На нас, момичетата, беше казано да се качим до горната къща и да изчакаме нашите господари. Бяхме обливани с вино, момичетата и аз, но имаше разлика между мен и тях. Аз бях протежето на Гилом дьо Матарезе и знаех, че става изключително събитие. Той беше моят падроне, моят любовник и аз желаех да бъда част от него. Като допълнение към прекараните три години в обучение и макар и недостатъчно образована жена, аз получавах по-добри неща, отколкото закачките към простоватите момичета от хълмовете.

Аз се отделих от другите зад парапета на балкона, над голямата зала. Наблюдавах и слушах в продължение на часове може би, разбирайки много малко от това, което моят падроне казваше, осъзнавах само, че той беше много настоятелен. Гласът му на моменти едва се чуваше, а в други моменти крещеше като че ли обзет от треска.

Той говореше за поколения, живели в миналото, когато мъжете са управлявали империи, дадени им от Бог и от техните собствени стремежи. Как са ги управлявали с желязна мощ, защото са били в състояние да се защитават от онези, които са искали да ограбят техните кралства, плодовете на техния труд. Тези дни обаче, бяха отминали и великите фамилии, строителите на велики империи — също както тези в стаята — сега бяха разсъблечени от крадци и корумпирани правителства, които произвеждаха крадци. Те — тези в стаята — трябваше да потърсят други методи да си възвърнат това, което по право си беше тяхно.

Те трябваше да убиват — внимателно, пресметливо, с умение и старание — и да разграничават крадците и техните корумпирани защитници. Никога нямаше да убиват лично, а щяха да бъдат хората, които вземат решение, хората, които избират жертвите — където вероятните жертви трябваше да бъдат избирани измежду корумпираните. Тези в стаята бяха известни като Съвета на Матарезе и трябваше да бъде пуснат слухът сред кръговете на властта, че съществува група от неизвестни, тихи мъже, които разбират необходимостта от непосредствена промяна и насилие, които не се страхуват да осигурят всички средства и които щяха да гарантират вън от всяко съмнение, че онези, които извършваха актовете, няма да могат да бъдат проследени до тези, които им поставят задачите.

Той продължи да говори за неща, които аз не разбирах; за убийци, обучени от великите фараони и арабските принцове преди много векове. Как хората можели да бъдат обучени да вършат ужасни неща извън тяхната воля, дори извън техните познания. Как на някои хора им било необходимо само да бъдат правилно насърчени и щели да бъдат склонни да поемат пътя на мъченичеството на убиеца. Такива щяха да бъдат методите на Матарезе, но в началото трябвало да има недоверие в кръговете на властта, така че трябвало да бъдат дадени няколко примера.

През следващите няколко години трябваше да бъдат убити някои отбрани хора. Те щяха да бъдат избрани внимателно по начин, който щеше да доведе до недоверие, хвърляйки политически сили една срещу друга, корумпираните правителства — едно срещу друго. Това щеше да бъде хаос и кръвопролития, а посланието щеше да бъде ясно: Матарезе съществува.

Падроне раздаде на всеки от гостите страници, на които беше написал своите мисли. Тези писания трябваше да бъдат източника на сила и указание за действие на Съвета, но те никога не трябваше да бъдат показвани пред нечии чужди очи. Тези страници бяха последната воля и завещанието на Гилом дьо Матарезе… А хората в стаята бяха неговите наследници.

Наследници? — попитаха гостите. Те му съчувстваха, но бяха прями. Въпреки красотата на вилата и множеството слуги, и музикантите, и голямата фиеста, на която те се бяха насладили, знаеха, че той беше разорен, тъй както и всеки от тях беше разорен. Кой измежду тях имаше нещо останало, освен своите изби и своите земи, и рентата, която получаваха от наемателите, за да могат да водят някакво жалко подобие на живота, който бяха водили преди? Един голям банкет, но за малко и нищо повече.