Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Аз не съм образована жена и живея отшелнически живот, но не и без новини от външния свят. Често слушам радиото си в продължение на часове. Новините от Рим се приемат достатъчно ясно, както и тези от Генуа, а понякога и от Ница. Нямам претенции да притежавам кой знае колко познания, но това, че пристигате в Корсика заедно, ми се струва странно.

— Така е, мадам — каза Талеников.

— Много е странно — съгласи се Скофийлд.

— Тогава оставете сътрудника ви да започне, синьоре.

Брей се наведе напред на стола си, ръцете му бяха поставени на коленете, очите бяха вперени в слепите очи срещу него.

— В един момент между годините хиляда и деветстотната и хиляда деветстотин и тринадесета Гилом дьо Матарезе е събрал група от хора в своето имение в Порто Вечио. Какви са били те и откъде са дошли, никога не е било установено, но те са дали на своята група едно име.

— Датата беше четвърти април хиляда деветстотин и единадесета година — прекъсна го старицата. — Те не дадоха име на своята група, а падроне го избра. Те бяха известни като Съвета на Матарезе… Продължете, моля ви.

— Вие сте била там?

— Моля ви, продължете.

Моментът беше неловък; те говореха за събитие, което беше обект на спекулации в продължение на десетилетия, без да имат никакви записки за датите или за личностите, нито един свидетел. Сега — поднесено в рамките на няколко кратки секунди — те получиха точната година, точния месец и точния ден.

— Синьоре?…

— Съжалявам. През следващите трийсет или повече години този Матарезе и неговият „съвет“ са бил обект на противодействие…

Скофийлд разказа историята бързо, без заобикалки, поднасяйки я с най-простите италиански думи, които знаеше, така че да не бъде разбран погрешно. Той призна, че мнозинството от експерти, които бяха изучавали легендата за Матарезе, смятат, че тя е по-скоро мит, отколкото действителност.

— Вие на кое вярвате, синьоре? Това е въпросът, който ви зададох в началото.

— Не съм сигурен на кое да вярвам, но знам, че един голям мъж е изчезнал преди четири дни. Мисля, че той беше убит, защото заговори на други мъже от властта за Матарезе.

— Разбирам. — Старицата кимна с глава. — Преди четири дни. Стори ми се, че казахте тридесет години… От онази първа среща… Какво се е случило тогава, синьоре? Това е твърде голям период от време.

— Според това, което знаем — или си мислим, че знаем — след като Матарезе е умрял, съветът му е продължил да функционира извън Корсика в продължение на няколко години, после се е преместил, сключвайки договори с Берлин, Лондон, Париж, Ню Йорк и господ знае кои места още. Действията му са започнали да отмират с началото на Втората световна война. След приключването на войната, те са изчезнали; никога повече не са чули за тях.

На устните на старицата имаше следа от усмивка.

— И така отникъде те се връщат отново, това ли искате да кажете?

— Да. Сътрудникът ми може да ви обясни защо мислим така.

Брей погледна към Талеников.

— В изминалите няколко седмици двама мирни мъже от нашите две страни бяха брутално убити, така че правителствата ни да помислят, че другата страна е отговорна за това. Конфронтацията беше избегната само от бързата размяна на информация от нашите ръководители, но това бяха опасни моменти. Един скъп приятел беше изпратил да ме повикат. Той умираше и искаше да ми разкаже няколко неща. Оставаше му съвсем малко време и не можеше да събере мислите си, но това, което ми каза, ме принуди да търся помощ от други, да търся упътвания.

— Какво ви каза той?

— Че Съветът на Матарезе ни е обгърнал много здраво, че всъщност той никога не е изчезвал, а е продължил да съществува нелегално, като тихо се е разраствал и е разпростирал своето влияние. Че той е бил отговорен за стотици терористични актове и атентати в последните няколко години, за които светът обвиняваше други хора. Сред тези случаи бяха и убийствата на двамата мъже. Но Матарезе вече не убивали за пари; вместо това, те са започнали да убиват в името на свои собствени цели.

— Които са какви? — попита старицата с онзи странен, ехтящ глас.

— Той не знаеше. Знаеше само, че Матарезе е една разрастваща се болест, която трябва да бъде спряна, но не можеше да ми каже как или към кого да се обърна. Никой, който е имал работа с този съвет, няма да проговори за него.

— Значи той ти е предложил нищо?

— Последното, което ми каза, преди да умре, беше, че може би отговорът се крие в Корсика. Естествено, аз не бях убеден в това, докато не се случиха няколко последващи събития, които не ми оставиха друга алтернатива. Както за мен, така и за сътрудника ми, агентът Скофийлд.