Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Трикът на Талеников, целящ да раздели преследвачите. Той успя да постигне своя ефект.

Мъжете побягнаха, крещейки, лъчовете светлина прекосиха пътя, препускайки към разпространяващия се огън. Скофийлд остана на своето място, чудейки се — методологично, професионално — как мъжът от КГБ щеше да използва своя метод да раздели преследвачите. Какво ли щеше да направи след това? Кой ли метод щеше да използва, за да устрои капан на някои от преследвачите си?

Началото на отговора дойде три минути по-късно. Втора, по-голяма експлозия от пламъци облиза небето на около четвърт миля вляво от пътя към Порто Вечио. Към предишната точка на разделяне сега се прибави и втора, объркваща корсиканците, които участваха в преследването; огънят беше смъртоносен в хълмовете.

Сега можеше да види марионетките, техните въжета от светлина се смесваха със светлината на виещите се пламъци. Появи се и трети огън, масивен, цяло дърво гореше в топка от жълт и бял пламък, като че ли обляно с напалм. То беше на триста или на четиристотин ярда още по-наляво, трета точка на разделението, която беше още по-голяма от предишните. Хаосът се разрази точно толкова бързо, колкото и пламъците, и двете застрашаваха да излязат от контрол. Талеников покриваше всички свои бази; дори и да не успееше неговата клопка, щеше най-малко да успее да се измъкне в настъпилото объркване. Но мисълта на руснака работеше с пълна мощ, мислеше си Брей, клопката щеше да бъде поставена всеки момент. Той пропълзя до скалата и се спусна надолу към наклоненото поле, придържайки раменете си ниско към земята, движейки се като животно — ръцете и краката му работеха едновременно.

Внезапно се появи светкавица, далеч от пътя. Тя продължи не повече от секунда, тънък вулкан от светлина, някой беше запалил кибритена клечка. Като че ли тази светлина беше безсмислена, докато Брей не видя светлината на фенерчето, което се насочи отдясно, последвано от още две други. Трите лъча се отклониха в посоката на набързо запалената клечка; секунди по-късно те бяха разделени от базата, от основата на хълма, която служеше за граница на пътя отдолу.

Сега Скофийлд знаеше каква е тактиката. Преди четири нощи една клечка беше запалена в Рок Крий парк, за да заложи нечий капан; сега подобна клечка беше запалена, за да унищожи такъв капан. От същия човек. Талеников беше успял да хвърли корсиканците, които го преследваха, в хаотична парализа; сега той отклоняваше няколкото изостанали преследвачи. Финалното надбягване беше започнало; руснакът щеше да залови един от тези мъже.

Брей извади автоматичния си пистолет от кобура под сакото си и бръкна в джоба за заглушителя. Завивайки го на мястото му, той освободи предпазителя и се затича по диагонала наляво по склона на хълма. Някъде там в тревата щеше да бъде заложен капанът. Въпросът беше да открие къде точно ще бъде това място и по възможност да се опита да обездвижи един от преследвачите, като по този начин увеличи шансовете за успех на клопката. Дори още по-добре, ако успееше да залови един от корсиканците. Предполага се, че два източника на информация ще дадат по-добър резултат, отколкото един.

Той тичаше по диагонал, придържайки се ниско до земята, а погледът му следеше трите фенерчета долу под него. Всяко от тях покриваше отделна секция от хълма и той можеше да види отраженията на оръжията ясно; при първата поява на преследвания щяха да бъдат дадени изстрели…

Скофийлд спря. Нещо не беше наред; беше лъчът от светлината вдясно, тази, която може би се намираше на двеста ярда точно под него. Лъчът се мяташе напред и назад твърде бързо, без да се фокусира върху някакъв предмет и нямаше никакво отражение — дори и тъпо отражение — на светлина, попаднала върху метал, дори тъп метал — нямаше никакво оръжие.

Това фенерче не беше държано от ръка! То беше прикрепено към някой дебел клон или ствол; измама, поставено на фалшиво място, за да прикрива фалшиво движение, което да прикрива друго движение. Брей залегна на земята, криейки се в тревата и в мрака, наблюдавайки, ослушвайки се за някакви знаци на бягащ човек. Всичко стана толкова бързо, толкова неочаквано, че Скофийлд почти стреля в инстинктивна защита. Фигурата на огромен корсиканец ненадейно застана до него, кракът му стъпи на по-малко от четиридесет сантиметра от главата му. Той се обърна наляво, за да избегне пътя на бягащия човек.

Той въздъхна дълбоко, опитвайки се да се отърси от шока и страха, после внимателно се изправи и проследи дирите на бягащия корсиканец. Мъжът се насочваше право на север през хълма, отвъд билото, както възнамеряваше да направи и Брей, разчитайки на лъчовете светлина и на звуците — или на внезапната липса и на двете — за да открие Талеников. Корсиканецът явно познаваше терена. Скофийлд ускори крачката си, подминавайки лъча светлина в средата, който беше изостанал далеч назад и като го подминаваше, знаеше, че Талеников се беше концентрирал върху третия човек. Фенерчето, което едва можеше да се забележи — далеч на север на хълма.