Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— За начало, моля ви, не казвайте на никого, че съм се виждал с вас.

— Това звучи много злокобно, господин Викъри. Не съм сигурен, че одобрявам тактиката на Вашингтон в тези сфери.

— Аз вече не съм обвързан с правителството. Молбата ми е лична. Откровено казано, правителството не ме одобрява повече, защото в предишната си работа, мисля, че съм разкрил информация, която Вашингтон — особено Министерството на правосъдието — не иска да бъде разкривана. Според мен тя трябва да излезе на бял свят; така най-просто мога да ви го представя.

Голдмън се опита да разбере.

— Достатъчно просто е.

— Съвсем честно казано, използвах кратката ни среща със сина ви като извинение за разговора с вас. Знам, че не е за възхищение, но това е истината.

— Възхищавам се пред истината. Защо искахте да се видим?

Скофийлд остави чашата си.

— Има една компания тук, в Бостън, или поне щабквартирата на фирмата се намира тук. Става въпрос за един конгломерат, наречен „Транс комюникейшън“.

— Със сигурност е тук — изсмя се Голдмън. — Мраморната булка на Бостън. Кралицата на „Конгрес стрийт“.

— Не разбирам — каза Брей.

— Небостъргачът на „Транс-ком“ — обясни Ани Голдмън. — Това е една бяла каменна сграда, висока тридесет или четиридесет етажа, с редица от огледални сини стъкла на всеки етаж.

— Кулата от слонова кост, с хиляда очи, втренчени във вас — добави Голдмън, забавлявайки се. — В зависимост от ъгъла на слънцето, някои изглеждат отворени, някои затворени, докато други като че ли ви намигват.

— Намигват? Затворени?

— Очи — намеси се Ани, премигвайки със своите собствени. — Хоризонталните линии от огледално стъкло представляват огромни прозорци, редици и редици от огромни сини кръгове.

Дъхът на Скофийлд спря. Пер ностро сирколо!

— Звучи ми странно — каза той, без да подчертава думите си.

— Всъщност, е доста внушителна — кимна Голдмън. — Малко странна за моя вкус, но мисля, че точно такъв е смисълът. Има някаква пресилена чистота в нея, една бяла стрела, забита в средата на черната бетонна джунгла на финансовия район.

— Това е интересно. — Брей не можеше да се сдържи; той откри някаква неясна аналогия в думите на Голдмън. Бялата стрела представляваше лъч светлина; джунглата беше хаосът.

— Толкова за мраморната булка — каза професорът адвокат. — Какво искате да знаете за „Транс-ком“?

— Всичко, което можете да ми кажете — отговори Скофийлд.

Голдмън беше леко озадачен.

— Всичко?… Не съм сигурен дали знам много. Това е класически мултинационален конгломерат, това мога да кажа. Изключително добре диверсифициран, блестящо управляван.

— Онзи ден четох, че много финансисти са шокирани от обема на холдингите им в рамките на Верахтен.

— Да — съгласи се Голдмън, кимайки с глава по такъв пресилен начин, както реагира човек, който чуе някаква глупава мисъл, повторена няколко пъти. — Много хора бяха изненадани, но аз не бях. Разбира се, „Транс-ком“ притежава голяма част от Верахтен. Осмелявам се да кажа, че мога да назова четири или пет други страни, където холдингите им биха шокирали същите тези хора. Философията на конгломерата е да купува колкото може повече и да диверсифицира своите пазари. Той използва и в същото време опровергава икономическите закони на Малтос. Създава агресивна конкуренция в рамките на своите предприятия, но прави всичко най-добро, за да премахне всички външни конкуренти. Такава е целта на мултинационалните компании, а „Транс-ком“ е една от най-проспериращите по света.

Брей наблюдаваше адвоката докато говореше. Голдмън беше роден преподавател — речта му привличаше като магнит, гласът му вибрираше от ентусиазъм.

— Разбирам какво казвате, но едно от вашите твърдения ме обърква. Казахте, че можете да назовете четири или пет други страни, в които „Транс-ком“ има силни инвестиции. Откъде знаете това?

— Не само аз го знам — сви рамене Голдмън. — Всеки може да ви го каже. Всичко, което човек трябва да направи, е да може да чете и да има малко въображение. Законите. Законите, господин Викъри. Законите на страната домакин.

— Законите?

— Те са единственото, което не може да бъде заобиколено, единствената протекция, която купувачите и продавачите имат. В международната финансова общност те заемат мястото на армиите. Всеки конгломерат трябва да се приспособи към законите на страната, в която поделенията му функционират. Днес същите тези закони често осигуряват поверителност; те са рамките, в които мултинационалните компании трябва да оперират. Разбира се, когато могат да ги подкупват и променят. И тъй като те правят това, те трябва и да търсят посредници, които да ги представят. Законно. Един бостънски адвокат, практикуващ в щата Масачузетс, няма да бъде много ценен в Хонконг или в Есен.