Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Двама студенти, единият в Ленинград, другият в Кеймбридж, с явно изявени таланти към чуждите езици.

Дали Талеников беше все още жив? Или беше мъртъв, или умираше някъде в Бостън?

Тони беше жива; те щяха да я запазят жива… за малко.

Не мисли за тях. Не мисли за нея сега! Няма надежда. Наистина. Приеми го, живей с това. После направи най-доброто, което можеш…

Движението отново се задръсти при Харвард скуеър, потокът от коли предизвикваше хаос по улиците. Хората се струпваха по витрините, студентите, облечени в дънки и леки палта, тичаха от тротоар на тротоар, прескачайки претрупаните щандове, пропълзявайки под навесите на огромния вестникарски павилион…

Вестникарският павилион. „Вестници от целия свят“, казваше надписът, изписан на белия транспарант, вдигнат над щанда. Брей погледна през дъжда и през телата на чакащите хора. Едно име, един мъж доминираше в заглавията на вестниците, които можеше да види.

Уейвърли! Дейвид Уейвърли! Външният министър на Англия!

— Остави ме тук — нареди той на шофьора, вземайки пътната си чанта и куфарчето, които бяха в краката му.

Проби си път през тълпата, взе два американски вестника от щанда, съдържащ около двадесет различни издания, остави един долар и пресече улицата при първото спиране на движението. Половин пресечка по-надолу на Масачузетс авеню имаше един ресторант в немски стил, който той слабо си спомняше от студентските си години. Входът беше задръстен с хора. Скофийлд се извини и мина към вратата, използвайки пътната си чанта, за да си проправи път и влезе вътре.

Имаше опашка от чакащи за маси; той отиде до бара и си поръча скоч. Когато питието му беше донесено, разтвори първия вестник. Беше „Бостън Глоуб“. Започна да чете. Погледът му препускаше по думите, подбирайки най-важните места в статията. Свърши и взе „Лос Анджелис Таймс“, историята беше идентично представена като тази в „Глоуб“, служебен, телеграфен репортаж, като почти сигурно официалната версия беше представена от Белия дом, което Брей искаше да разбере със сигурност.

Убийството на Дейвид Уейвърли, жена му, децата му и служителите на Белгрейвия скуеър беше представено като терористичен акт, най-вероятно някоя независима група фанатични палестинци. Беше посочено обаче, че никоя група не беше поела отговорността, а ООП упорито отричаше каквото и да е участие. От целия свят пристигаха съболезнователни послания, изпратени от политическите лидери, и вести за предизвикания шок; парламентите и президиумите, конгресите и кралските съвети, всички прекъснаха своята работа, за да изразят своята горест и болка.

Брей прочете двете статии още веднъж и допълващите ги истории във всеки вестник, търсейки да открие името на Роджър Саймъндс. Не можа да го открие; то нямаше да се появи в продължение на няколко дни, ако изобщо се появеше. Спекулациите бяха твърде диви, вероятностите звучаха твърде невероятно. Един висш офицер от британското разузнаване, обвързан по някакъв начин с касапницата, на която беше подложен британският външен министър. Външното министерство можеше да спре публикациите за смъртта на Саймъндс по редица причини. Не беше сега времето да…

Мислите на Скофийлд бяха прекъснати. На бледата светлина на бара той беше пропуснал приложението; това беше последният бюлетин на „Глоуб“.

„Лондон, трети март. Един странен и брутален аспект от убийството на семейство Уейвърли беше разкрит от полицията само преди няколко часа. След като е бил застрелян в главата, Дейвид Уейвърли е получил едно гротескно отдаване на почит във формата на куршумен откос, изстрелян директно в гърдите му, буквално премахвайки лявата част от гръдния му кош. Медицинският експерт беше неспособен да обясни метода на убийството, тъй като причиняването на такава рана — с оглед на калибъра и близостта на оръжието — се счита за крайно опасно за човека, който е стрелял с пистолета. Лондонската полиция подозира, че оръжието може да е било примитивен ръчен пистолет с къса цев, каквито някога са се използвали от бандитските групи по Средиземноморието. Според енциклопедията на оръжията от хиляда деветстотин тридесет и четвърта година този пистолет е известен като «Лупо», италианската дума за «Вълк».“

Медицинският експерт от Лондон може и да е имал затруднения с откриване на причината за метода на убийството, но не и Скофийлд. Ако външният министър на Англия е имал изрисувано синьо кръгче на гърдите си под формата на бенка, то беше изчезнало.