Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

— Значи, ако има някакви арести… проститутката… опира пешкира?

— Да. Отделите за наркотици не обръщат особено внимание на подобни жени. Бързо ги пускат.

— Значи източникът вече е ясен, схемата е установена, а куриерът е защитен… — Какво беше това? Брей гледаше към стената, опитвайки се да подреди фактите, опитвайки се да открие това, което го притесняваше. Дали беше в модела?

— Рисковете са сведени до минимум — каза Антония. — Дори курсовете с доставките се правят по такъв начин, че стоката може да бъде захвърлена и при най-малката опасност. Или поне това успях да науча от другите момичета.

— Рисковете… — повтори Скофийлд — … са сведени до минимум?

— Не всички, разбира се, но голяма част от тях. Това е много добре организирано. Всяка стъпка има вградени начини за избягване.

— Организирано? Избягване?… — Организирано! Това беше . Минимални рискове, максимална печалба! Това беше моделът, целият модел. Той се връщаше към началото, към самата концепция.

— Антония, кажи ми откъде бяха агентите? Как успяваха да се свържат с бригадите първоначално?

— Бригадите правят много пари от наркотици. Пазарът на наркотици е главният източник на приходи за тях.

— Но как е започнало всичко? Кога?

— Преди няколко години, когато бригадите започнаха да се разрастват.

— То не се е случило просто така . Как се е случило?

— Мога само да ви кажа това, което чух. При нашите лидери пристигнал някакъв мъж — няколко от тях бяха в затвора. Той им казал да го открият, когато излязат на свобода. Казал им, че ще им посочи големи източници на пари, без да се налага да се поемат тежките рискове, свързани с кражбите и отвличанията.

— С други думи — каза Скофийлд, мислейки бързо, докато говореше, — той е предложил да ги финансира по значителен начин с малко усилия. Екипи от двама души, които да излязат за три или четири седмици — и да се върнат с около девет милиона лири. Седемдесет хиляди долара за един месец. Минимален риск, максимална печалба. Без да участват много хора.

— Да. В началото той осигуряваше контактите, онзи мъж. После имаше и други. Както вие се изразихте, не се налага да участват много хора, а се получават огромни количества пари.

— Така бригадите можеха да се съсредоточат върху истинската си дейност — довърши Брей саркастично. — Разпадането на обществения ред. Или с една дума — тероризъм. — Той стана от леглото. — Онзи мъж, който дошъл да се види с лидерите в затвора, продължи ли да поддържа връзки с тях?

Тя се намръщи.

— Пак мога да ви кажа това, което съм чула. След втората среща никой не го видял повече.

— Сигурен бях, че ще е така. Всички преговори се водят на пет равнища, за да се отдалечат от източника… Геометрична прогресия, за да няма една линия, която да бъде проследена. Това е начинът, по който те организират нещата.

— Кои?

— Матарезе.

Антония се втренчи в него.

— Защо казвате това?

— Защото това е единственото обяснение. Сериозните трафиканти на наркотици не биха се свързали с такива маниаци като бригадите. Това е една контролирана ситуация, средство, което се използва за финансиране на тероризма, така че Матарезе да продължава да финансира убийците и убийствата. В Италия това са Червените бригади; в Германия — Баадер-Майнхоф; в Ливан — ПЛО; в моята страна това са МЕНИТЕ УЕДЪР МЕНИТЕ; ку-клукс-клан и GDL и всички проклети глупаци, които взривяват банки, лаборатории и посолства. Всички биват финансирани различно, тайно. Всички са пешки на Матарезе — вманиачени пешки и това е, което ме плаши. Колкото повече ги подхранват, толкова по-големи стават и толкова повече щети нанасят. — Той взе ръката й и се сети, че беше направил това едва след като се бяха докоснали.

— Вие сте убеден, нали, че това се случва?

— Сега повече от всякога. Ти само ми показа как една малка част от цялото бива манипулирана. Аз знаех — или си мислех, че зная — че те са манипулирани, но не знаех как. Сега знам и не ми трябва много въображение, за да се сетя за други варианти. Това е една партизанска война на хиляди бойни полета, без никое от тях да е определено.

Антония вдигна ръката му, като че ли искаше да се убеди, че тя е там, че й се дава свободно. И тогава тъмнокафявите й очи срещнаха неговите, внезапно питайки.

— Говорите така, като че ли тази война е нова за вас. Това със сигурност не е така. Вие сте офицер от разузнаването.

— Бях — поправи я Брей. — Вече не съм.

— Това не променя нещата, които знаете. Вие казахте само преди миг, че някои неща трябва да бъдат приети, че съдилищата и адвокатите нямат място тук, че някои хора убиват, за да не бъдат убити. Тази война по-различна ли е сега?