Робърт Лъдлъм - Кръгът на Матарезе

Той започна да тропа с крака по пода, като че ли бягаше, виковете престанаха и настъпи тишина. Той се облегна отново на стената и зачака, заслушан в объркването, което настъпи. Чу удари и стонове от болка.

После внезапно се чу силен тъп удар. Нечие тяло — нейното тяло — беше изблъскано към вратата и после вратата се отвори, Антония беше изблъскана с такава сила, че се просна на земята на колене. Това, което Брей видя от нея, успя да потисне всичките му реакции. Нямаше никаква емоция, само движение… И неизбежното: той щеше да въздаде наказанието.

Мъжът се втурна през вратата с насочено напред оръжие. Скофийлд ритна дясната му ръка, улучвайки пистолета, обръщайки се и злобно забивайки левия си крак в слабините на неприятеля си. Мъжът сгърчи лицето си в шок и внезапна агония; пистолетът падна на пода, металът изтрещя при срещата с камъка. Брей хвана гърлото на мъжа, изблъсквайки главата му в стената, и хващайки го за врата, го изблъска през отворената врата. Той изправи италианеца и заби юмрука си в долните ребра, под диафрагмата. Чу как костите се строшиха. Отново заби коляното си в мъжа и с двете си ръце го изблъска, изпращайки го през вратата в стаята. Италианецът се препъна в изпречилия му се диван и рухна в безсъзнание на пода зад него. Скофийлд се обърна и изтича към Антония.

Реакцията му беше позволена едва сега — прилоша му. Лицето й беше цялото посинено; вените, излизащи от синините и подутините, бяха червени. Ъгълчето на лявото й око беше толкова силно ударено, че кожата се беше разкъсала; тънка струйка кръв се стичаше надолу по бузата й. Свободностоящият й пуловер беше насила свален, бялата блуза беше разкъсана на парчета, от нея не беше останало нищо, освен парцаливи кръпки. Под нея сутиенът й беше разкъсан и висеше само на една лента, откривайки гърдите й.

При вида на плътта в тази разкрита част Брей трябваше да преглътне от отвращение. Виждаха се изгаряния от цигари, грозни малки кръгчета от обгорена кожа, които се спускаха от дясната й гръд през корема и надолу към влагалището й.

Мъжът, който беше направил това, не беше някой агент, търсещ информация; ролята му беше второстепенна. Той беше садист, който се беше развихрил брутално и колкото се може по-бързо. А Брей не беше приключил с този мъж.

Антония изстена, клатейки главата си напред-назад, молейки се да не я удрят повече. Той я взе и отнесе обратно в стаята, като ритна вратата, за да я затвори зад себе си и мина покрай дивана и покрай мъжа в безсъзнание на пода, като стигна до леглото. Внимателно я положи, седна до нея и я притегли към себе си.

— Всичко е наред. Свърши се. Той не може повече да те докосне.

Усети нейните сълзи върху лицето си и тогава осъзна, че тя беше обхванала главата му със своите ръце. Беше го прегърнала силно, тялото й се тресеше, плачът, изригващ от гърдите й, не беше молба да бъде освободена от болката. Тя се молеше да бъде освободена от това, което я тормозеше в продължение на много дълго време. Но не беше сега моментът да се занимава с това; многобройните й рани трябваше да бъдат прегледани и излекувани.

Имаше един лекар на Виале Регина, а освен това трябваше да се оправи и с мъжа на пода. Завеждането на Антония при лекаря можеше да се окаже трудно, ако не успееше да я успокои. Оправянето със садиста на пода щеше да е по-просто. Дори можеше да научи нещо от него.

Щеше да се обади на полицията от някоя будка в града и да ги насочи към пансиона. Те щяха да открият един мъж и неговото оръжие и един груб знак върху безжизненото му тяло.

Бригадист.

Лекарят затвори вратата на кабинета си и заговори на английски. Той беше получил образованието си в Лондон и беше нает от британското разузнаване. Скофийлд го беше открил по време на една съвместна операция на Конс Оп и МИ-6. Мъжът не беше опасен. Той си мислеше, че всички тайни служби бяха ненормални до известна стенен, но тъй като британците бяха платили за неговите последни две години в училището по медицина, той прие своята част от сделката. Просто работеше на повикване, за да лекува ранените хора в един много глупав бизнес. Брей го харесваше.

— Тя е успокоена и жена ми сега е с нея. Ще излезе след няколко минути и ще можете да си тръгнете.

— Как е тя?

— Боли я, но това няма да продължи дълго. Намазах изгарянията с един препарат, който действа като местен анестетик. Дадох й едно бурканче от него. — Докторът запали цигара; той не беше свършил. — Един-два пакета с лед трябва да бъдат положени върху лицевите й контузии; подутините ще спаднат за една нощ. Прорезните рани не са дълбоки, не са необходими шевове.