Майкъл Ридпат - Сити

— Почтени ли сме към тях?

— Какво искаш да кажеш?

— Ами да изграждаме позиция в емисия от облигации, преди да сме я препоръчали на клиентите ни.

— Ние не търгуваме „Бритиш Телеком“ на лондонската фондова борса — усмихна се той. — Намираме се на дивите и скалисти брегове на развиващите се пазари. Тук важи законът на прерията. Това е единственият закон за нас.

— Аха.

Момчето със сандвичите направи обиколката си и аз сграбчих един с бекон и авокадо. Донесох и за двама ни кафе. Това не ни пречеше да въртим телефоните и да говорим. И някъде около един часа дочух познатото вече пляскане с ръце. Вдигнах поглед. Рикардо бе застанал в средата на квадрата от бюра. Приказките бързо замлъкнаха и всички телефони бяха поставени на изчакване. Всички се обърнахме към него.

— И така, компанерос, в момента разполагаме с триста и четиридесет милиона долара облигации диско на средна цена шейсет и осем и половина. Време е вече да излизаме пред публиката. Кажете на най-привилегированите си клиенти. До един час Шарлот ще пусне един доклад от проучване. Всички облигации, които Педро ще придобива от този момент, ще ги използва да запълва заявките на клиенти. Искаме да известим нашите приятели. До този момент трябва да сме изсмукали всичките облигации, хвърлени по дъмпингови цени от фонда „Шайлъх“. Ще държим Уолстрийт изкъсо, така че цената трябва да тръгне нагоре.

Групата се раздвижи нетърпеливо.

— А сега, какво става с Мексико? — попита Рикардо.

— Говори се за малко количество над десет процента — обади се Джейми.

— Кой е на пазара?

— Очевидно „Блумфийлд Уайс“. Били сигурни, че ще грабнат сделката.

Рикардо се навъси.

— Е, дръжте си ушите отворени. И не позволявайте на никого дори и да си мечтае за доходоносност по-малка от десет процента.

Съвещанието приключи и Джейми веднага се свърза с най-привилегированите си клиенти. Крис Фруър се изкикоти и закупи двадесет милиона. Ню Йорк, Маями и градовете от Южна Америка бяха вече будни. Андреа Гелер от един малък нюйоркски хедж фонд закупи още двадесет милиона. Алехо пък взе петдесет.

Алехо беше най-големият клиент на Джейми. Той беше сериозен играч — работеше в Маями, но управляваше парите на една от най-богатите мексикански фамилии. Излишно е да се споменава, че сделките се регистрираха посредством една от номерираните сметки на „Декер Тръст“. Джейми явно беше култивирал Алехо като клиент по време на предишната си работа в „Гърни Крохайм“ и после си го беше взел и в „Декер“.

Алеховите петдесет милиона бяха на цена шейсет и осем и половина.

— Нали цената трябваше да се вдигне — казах му.

— Не се тревожи — успокои ме той. — Дай им малко време. Това е добре. Дадохме на хората си добра цена.

Огледах се из залата. Всичко жужеше. Хората жужаха, жужаха телефоните, жужаха облигациите. Машината на „Декер“ работеше на пълни обороти и изглеждаше, че нищо не е в състояние да спре устрема й.

Излезе обаче, че машината на „Декер“ не е единствената на пълни обороти този ден на пазара.

— Предлагат ми шейсет и осем за диското!

Беше Педро. Всички се извърнахме към него. Говореше бързо на Рикардо, който се беше свъсил.

— Какво става? — извика Дейв.

— Не знам! — отвърна Педро и прокара пръсти през късо подстриганата си коса. — Отвсякъде ме затрупват с облигации! — Той сграбчи един телефон, каза бързо нещо и после го затръшна.

— Хей, Педро! Къде предлагаш десет диско?

Педро разтърка брадичката си.

— Шейсет и седем и половина!

Цената се сгромолясваше. Педро продължи да понижава цената си и продължи да продава облигации. Виждахме зелените числа върху екраните пред нас да мигат. Шейсет и седем и половина. Шейсет и седем. Шейсет и шест и половина.

— Господи! — подсвирна Джейми. — Трябва вече да имаме петстотин милиона.

— Петстотин милиона! — При два пункта загуба това правеше…

— Десет милиона загуба! — възкликнах.

Джейми мрачно кимна.

Рикардо веднага долетя при нас и се приведе до Джейми.

— Не знам какво става тук. Кент разговаря с фонда „Шайлъх“, а те определено са изчистили всичко. Някой продава голямо количество от тези облигации. Трябва да разберем кой.

— Ще видя какво мога да направя — каза Джейми.

Той се замисли за момент и после набра Фруър от „Колониал енд Империал“.

Крис Фруър беше ядосан.

— Какво става? Поисках да продам малко облигации тази сутрин — и какво стана? Приключих с двайсет милиона повече, отколкото бях започнал, а цената падна с два пункта. Надявам се, че не съм допуснал грешка.