Майкъл Ридпат - Сити

След обичайната размяна на мнения от всички Рикардо ни сподели идеята си.

— Както знаете, аржентинските ценни книжа бяха евтини доста време и още поевтиняват. В това няма логика. Планът на Кавальо за песото работи и техният банков кризис е под контрол. Там няма да има втори мексикански срив. — Имаше предвид кризата, сполетяла Мексико след катастрофалната девалвация през декември 1994.

— Диското са евтини. Знаем, че фондът „Шайлъх“ разтоварва цял тон от тях на пазара. Така че ето къде ще се насочим. Двамата с Педро досега сме закупили облигации на стойност двеста милиона, но това е само началото.

Затаих дъх. Двеста милиона! Рикардо не преувеличаваше, когато ми каза, че бил закупил много облигации. Не можах да сдържа гордостта си. От всички облигации на света Рикардо се бе спрял на моите. Слушах в очакване.

— В момента диското са най-малките от трите аржентински емисии с малко над четири милиарда долара непогасени облигации. Това е все още огромно количество, но ние мислим, че една част до три милиарда е блокирана от хора, които няма да продават на тези цени, най-вече защото ще им се наложи да регистрират загуби. Така че закупим ли четиристотин или петстотин милиона, със сигурност ще раздвижим пазара. Ще изтъргуваме тези облигации там, където им е мястото.

Разнесе се задружен кикот.

— Това ми харесва — заяви Дейв.

— Да известяваме ли клиентите си? — попита Джейми.

— Още не — каза Рикардо. — Днес ще дръпнем малко нагоре нашите цени на предлагане, за да видим какво можем да закупим. Но не окуражавайте клиентите си да продават, освен ако наистина не им се налага. Не е необходимо утре да ни се смеят всички. Други въпроси?

Нямаше.

— Още нещо?

Обади се Карлос Убеда, шефът на „Капиталови пазари“.

— Да, Рикардо. Утре трябва да предложим цена за мексиканската сделка. Два милиарда долара, пет години. — Знаех, че Мексико иска да вземе на заем два милиарда долара от пазарите посредством емисия на облигации и че оттам са помолили да им дадем цена, на която да им водим емисията.

— Два милиарда! Мислех, че искат само един. Това е голяма сума. Защо им са толкова много пари?

— Тази година имат да изплащат голяма част от дълга си. А и ти познаваш мексиканците. Обичат да се изфукат пред целия свят, че мога да сключват сделки, по-големи от всички останали.

— Сега едва ли е моментът за пъчене. Каква цена мислиш, че ще е най-подходяща?

— Мисля, че може да се наложи да се вместим в рамките на десет процента.

— Доста тясно пространство за маневриране.

— Конкуренцията е жестока.

— Добре, слушайте всички. Питайте клиентите си какво чуват за Мексико. Вижте дали можем да открием каква цена замисля конкуренцията. Но се уверете, че те знаят, че според нас цената трябва да бъде най-малко десет процента.

Събранието приключи. Последвах Джейми до бюрото му.

Той ми се ухили и потри ръце. Очите му искряха.

— Днес ще се повеселим.

Вдигна телефона и започна да се свързва с клиентите. Беше спокоен, сякаш това беше ден като всеки друг, но този път разговорите бяха по-сбити от обикновено. Приказките бяха сведени до минимум.

Първо отрепетира цените ни с Крис Фруър от „Колониал енд Империал“ в Лондон.

— Да си чувал нещо за една нова сделка с Мексико? — попита Джейми.

— Да. „Блумфийлд Уайс“ казват, че можели да изкарат голяма печалба. — Фруър беше англичанин и по гласа ми звучеше на същите години като мен и Джейми.

— О, така ли? Нещо да си подочул за цена?

— Малко над десет процента. Ще се включите ли?

— Дали ще се включим ли? — изсумтя Джейми. — Разбира се, че ще се включим. Ще те известя веднага щом чуя повече.

— Чакай, задръж малко. Преди да започнете, не каза ли шейсет и осем и половин пункт цена предлагана за аржентинските диско?

— Точно така!

— Това добре ли е за десет процента?

— Добро за десет, добро за петдесет — каза Джейми и снижи гласа си до шепот. — Но на твое място не бих се хвърлял на нищо тази сутрин.

— О, така ли? — В гласа на Фруър се появи нотка на интерес. Той не беше глупав. — И защо да не го правя?

— Е, мога да ти хвърля прах в очите с икономически дрънканици, но не искам да ти губя времето. Нека да кажем, че се вдигат.

Фруър се замисли за момент.

— Добре. Ще задържа топката и ще следя какво става.

— Умно решение. Крис?

— Да?

— Няма да тръгнеш да купуваш още сега, нали?

— Разбира се, че не — засмя се Фруър. — Дръж ме в течение.

Изчаках Джейми да затвори телефона, преди да го запитам нещо, което ме тревожеше.