Майкъл Ридпат - Сити

Джейми прехвърли трескаво статията.

— Не си разговарял с тях, нали?

— Не — отвърнах. — Но е интересно, не мислиш ли?

— Това са само клюки. Истинският проблем ще се появи, когато Едуардо открие кой си е отварял устата. Внимание — за вълка говорим, а той в кошарата.

Едуардо вървеше през квадрата към бюрото на Рикардо. Поговориха няколко минути, после Едуардо тръгна към нас.

— Проклятие! — изсъска Джейми.

— Ела — изръмжа ми Едуардо, гневно свъсил вежди.

Тръгнах след него и влязохме в непрозрачния ъглов офис.

— Сядай.

Седнах.

Той отиде до бюрото си и седна срещу мен; широките му плещи се извисяваха над купищата документи пред него.

— Е?

Усетих как гневът ми започва да се надига. Не бях направил нищо погрешно. Не му бях ученик. Той нямаше право да се държи така с мен.

— Какво „е“? — отвърнах, като го погледнах право в очите.

— Ти ли си пял пред разни журналистчета?

— Не. — Стараех се да запазя спокойствие.

Едуардо се облегна на стола си и заби поглед в мен. Очите му бяха големи, тъмни и гневни, бяха се забили в мен, заплашвайки ме да си кажа цялата истина.

— Никой от персонала на „Декер Уорд“ няма право да говори с пресата без разрешение — заяви Едуардо. — А разпространяването на такива слухове е предателство към всеки, който работи тук. „Декер Уорд“ работи упорито, за да съхрани безупречната си репутация в Латинска Америка. Такива слухове могат само да ни навредят. Разбираш ли ме?

— Разбирам ви много добре — казах. — Както вече ви съобщих, не съм разговарял с никакви журналисти. — Гневът се надигаше в гърдите ми и заплашваше да пръсне раната ми. — Преди седмица бях наръган с нож, докато изпълнявах задълженията си към „Декер Уорд“. Мисля, че заслужавам вашето доверие. Всъщност очаквам го като нещо заслужено.

Едуардо ме наблюдаваше с присвити устни.

— Надявам се, че казваш истината, защото в противен случай…

Това вече надхвърляше всякаква мярка.

— Разбира се, че казвам истината — избухнах. — А сега ще ме извините, но си имам работа. — И излязох, сподирен от пламтящия поглед на Едуардо.

Джейми беше прав. Нямаше начин да съобщя на Едуардо за факса до Мартин Белдекос.

Същата сутрин още много колеги бяха привикани в офиса на Едуардо, включително и Джейми. Атмосферата в салона забележимо се промени. Не бях единственият, изпаднал в гневно настроение.

Точно преди обяд Рикардо излезе от офиса на Едуардо и се насочи към бюрото на Джейми.

— Ник, подозирам, че Едуардо е прехвърлил мярката с теб тази сутрин — каза той.

Кимнах.

— Така е. И то без никаква причина или повод. Няма никаква причина да подозира, че аз съм човекът, разговарял с пресата. Освен това аз бях наръганият.

— Знам. И съжалявам. Оценявам това, което понесе заради „Декер Уорд“. Вярвам ти и Едуардо също ти вярва. Просто за фирмата не е добре да я свързват с убийство, извършено от наркобанда, и си мисля, че това е била причината за гнева на брат ми. Не се тревожи, ти работиш отлично и ние го знаем. Нека му сложим пепел, става ли?

Той ме потупа по рамото и се отдалечи към Дейв и Мигел; и двамата изглеждаха ядосани.

Хвърлих поглед към Джейми.

— Едуардо го прави редовно — каза той. — Изтърва си нервите и хвърля къчове наоколо. После пък идва Рикардо и успокоява топката. Поне този път май няма да има пострадали.

Гневът ми още не се бе уталожил. Но скоро се случи нещо, което ме накара да забравя и прането на пари, и убийството на Мартин Белдекос, и Едуардо.

Това беше битката за брейдиоблигациите.

Битката започна в седем и петнадесет в сряда сутринта. Ние я започнахме. Или по-точно, Рикардо сложи началото й. Бойното поле беше емисията от облигации с моите аржентински диско.

Тези облигации бяха рожба на плана „Брейди“, на името на финансовия министър на САЩ Николас Брейди, който бе спонсорирал първоначалната идея за Аржентина. В началото на деветдесетте банките, давали милиарди долари заеми на Латинска Америка, се бяха споразумели да обменят неизплатени кредити за облигации, които после можеха да се търгуват. Те станаха известни като брейдиоблигациите. През следващите няколко години повечето от основните латиноамерикански страни бяха подложени на плана „Брейди“ и в момента в обръщение имаше облигации за над един милиард долара. Излишно е да се споменава, че „Декер“ с голяма радост търгуваше с тях. Аржентинските диско, известни още като „аржи дискос“, бяха един от трите класа облигации, създадени в резултат на плана „Брейди“ за Аржентина през 1992 година.